ПРОФЕСОР ЗДРАВКО МИТКОВ – ИЗКУСТВОТО НА ТЕАТЪРА Е СВЪРЗАНО С ВЪТРЕШНИТЕ ВИЖДАНИЯ И ФАНТАЗИЯ
“Обичам театър, който е блестящ в професионално отношение и храни както емоциите, така и ума. Обичам представления, които така те поглъщат, че забравяш личните имена на актьорите.” – проф. Здравко Митков за Академика 2022г
На 11 март проф. Здравко Митков ще навърши 70 години. Преподаватели, възпитаници, студенти, колеги и приятели ще се съберат в НАТФИЗ, за да отпразнуват юбилейната годишнина на Професора със спектакъла „Адската машина“ от Жан Кокто.
Здравко Митков завършва театрална режисура в класа на проф. Николай Люцканов във ВИТИЗ през 1978 г. Година по-късно дебютира с „Щастливеца иде“ от Руси Божанов в ДТ – Пазарджик. През годините поставя на сцените в Пазарджик, Перник, Младежки театър, Народен театър, Сатиричен театър, Театър „София“ и др., а също в Македония и САЩ – „Армстронг тиътър“, Колорадо Спрингс, Колорадо и „Нов американски театър“, Рокфорд, Илинойс. Създава повече от 100 театрални и оперни постановки, сред които „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир; „Рейс“ от Станислав Стратиев; „Двуглавият орел“ и „Адската машина“ от Жан Кокто; „Животът, макар и кратък“ и „Сауна“ от Стратиев/Каринти; „Антихрист – суперзвезда“ от Миклош Хубай; „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет; „В самотата на памуковите полета“ от Б. М. Колтес, „Йонадав“ от Питър Шафър; „Празни стаи“ от Станислав Стратиев; „Ключът“ от Джуничиро Танидзаки и др.
“Дори и най-примитивната публика никога не се съпротивлява, когато й се поднесе висок артистичен резултат. Тя някак си по интуиция го схваща, даже когато не е на интелектуалното ниво на драматургията. Докато евтините заглавия, които се родеят с чалгата – да, те могат да взривят салона със смях и френетични овации, но не означава, че такъв е вкусът на хората… “ – проф. Здравко Митков за в. Труд, 2017г.
Емблематични сред постановките на проф. Митков в учебния театър в НАТФИЗ са – „Големият брилянтен валс” от Драго Янчар (1991) „Нашият град” (“Our Town”) от Тортън Уайлдър (1993), „Адската машина” (“La Machine Infernale”) от Жан Кокто (1994), „Пролетно пробуждане” (“Frühlings Erwachen”) от Франк Ведекинд (2002), „Уморените коне ги убиват, нали?” (“They Shoot Horses don’t They”) от Хорас Маккой (2005), „Процесът срещу Дон Жуан” (“La Nuit de Valognes”) от Ерик-Еманюел Шмит (2006), „Rent” („Наемът”) от Джонатан Ларсън (2009), „Повелителят на мухите” („Lord of the Flies”) от Уилям Голдинг/Найджъл, Уилямс (2013). Превежда голяма част от пиесите, които поставя, открива за българската сцена интересни нови заглавия. Автор е и на четири драматизации.
“В деня на премиерата, аз никога не карам актьорите да репетират. Разделихме се с тях и си казахме: “Хайде, да видим какво ще каже публиката…“ – проф. Здравко Митков за Impressio 2017г.
Педагогическата кариера на проф. Митков в НАТФИЗ започва през 1985 г. като асистент по Актьорство и режисура на проф. Н. Люцканов, а след това доцент (1996-1999) и професор (от 1999 до момента). Зам. ректор е на НАТФИЗ (1997-2000) и ректор (2000-2003). Като ръководител на класове по Актьорство и Режисура за драматичен театър успява да подготви 9 випуска от 230 творци отдадени на националната сцена, между които – Виктор Калев, Иван Ласкин, Йосиф Шамли, Ирини Жамбонас, Кирил Ефремов, Алексей Кожухаров, Петър Кауков, Калин Врачански, Неда Соколовска, Александра Сърчаджиева, Искра Донова, Мартин Гяуров, Мила Банчева, Петър Лъджев, Гергана Плетньова, Бойко Кръстанов, Лиляна Шомова, Силвия Петкова, Людмила Стоин, Елица Костова, Шахин Шехзен и много други. През годините асистенти на Професора в НАТФИЗ са Валентин Ганев, Ани Вълчанова, Петър Пейков и Людмила Стоин.
„Какво ви дава работата с младите в НАТФИЗ, на какво ви учат те ?
Много ми дава. Ако не беше сверяването на вкусовете, начинът на мислене на младите, тази кореспонденция със съвремието, интелектуалното равнище на новите поколения, с които се срещам всекидневно, аз вероятно безвъзратно щях да затъна в собствени режисьорски клишета… Тези ми контакти са корективът на мисленето ми. Чрез младите не се приспива у мен усетът за съвремието ни, за хората в момента в обществото. Благодарение на младите аз бягам от рутината.“ – из интервюто на Лилия Динова с проф. Здравко Митков за СБЖ
Проф. Здравко Митков е носител на престижни национални награди между които – Награда на МНО, Награда за режисура – „Аскеер 2000“, Награда на София (2002), Награда „Икар“ (2017) и др. Член е на изпълнителното бюро на АСИТЕЖ (Международна организация за детски и юношески театър – 1987-1991). Гост-професор е по режисура в Колорадо Колидж, Колорадо Спрингс, САЩ (1997).
На 11 март от 19.00 ч. на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ, от близо 230 възпитаници, само Борис Кръстев, Благица Стоименова, Георги Крумов, Георги Начов, Добромир Тодоров, Елена Петрова, Изабела Иванова, Ивайло Кутев, Константина Георгиева, Константин Николов, Сара Драгулева, Мария Илиева и Петър Терзиев – абсолвентите от последния випуск на проф. Здравко Митков ще имат привилегията да играят за Професора си.
„Адската машина“ и днес е изпитание за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на автора с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв свян, дълбоката чувственост и фарсовият (на места) рисунък – всичко това ни е вдъхновило днес да приемем интелектуалната покана на Кокто. – проф. Здравко Митков за „Адската машина“, Театър НАТФИЗ 2021
Заповядайте и Вие!
През септември 2022 проф. Здравко Митков ще поведе следващите два класа от млади актьори в НАТФИЗ. Желаем им успех!
