По повод 75-годишния юбилей на поета Ивайло Балабанов (август 2020) беше издадена нова антологична книга на този наш изтъкнат поет. Изданието е дело на изд. “Български писател” и е спечелило конкурса “Помощ за книгата” на Министерство на културата. Предговорът е на Боян Ангелов, литуратурно-критически послеслов – Анжела Димчева, художник – Райна Дамяни, дизайнер – Емилия Казакова..
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
На моя приятел Хубен Стефанов
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
ГОСПОДИ, СЛЕЗ ДА ВЕЧЕРЯМЕ!
Господи, слез да вечеряме! Слез, че духът ми, бедният,
три нощи вече вечеря с една Дебелянова строфа.
Добрите вести лежат в общинската ортопедия,
с потрошени нозе от една демократическа катастрофа.
Господи, слез да вечеряме! Стана сърцеопасно
да се живее с този, лудият мой дух сиамски,
с бялата земна надежда – в черно калугерско расо,
с мойта набожна воля, с моя нрав балкански…
Господи, слез да вечеряме! Няма да се похваля,
че ти харесва мойто ивайловградско вино,
че се загледа в жената, която нощем галя,
но вече десет години не съм завел на кино.
Господи, слез да вечеряме! Няма да се оплаквам,
но искам твойта тайна божествена да науча:
кажи ми защо животът ни цял живот е очакване,
че нещо добро, че нещо хубаво ще се случи?
Господи, слез да вечеряме! Няма да те помоля
нито за хляб, ни за сол, ни за живот без тревога.
Виждам те как се мъчиш да бъде твоята воля –
затуй – като мъж и българин, искам да ти помогна.
Съгласен съм с това, че ви приличам
на жив робот пред фурната за хляб.
Духът ми страда, моят дух е болен
и грешен, а душата ми – сама…
Защо самоизтръгнах своя корен?
Не знам защо, но знам, че е вина.
ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещият ѝ гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа ѝ коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола.
Виждаше се вятърът как тече през светлите ѝ бедра.
И защо сравняват винаги хубавата жена с топола –
в този час и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите ни спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен…
Мъжете вече псуваха наум щастливият идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне…
Коментар
Споделяне
