Излезе новата стихосбирка на Боян Ангелов „Ако изобщо има бряг” по повод неговия рожден ден

Традиционно за своя рожден ден – 27 август – Боян Ангелов издава нова книга. Тази година това е стихосбирката му с избрани стихове „Ако изобщо има бряг” (изд. „Богианна”, 2021). Изданието излиза с финансовата подкрепа на Община Панагюрище по проект за стимулиране на местни творци “Панагюрище – духовност и творчество в едно”.

 

Дейността на Съюза на българските писатели се подпомага чрез „ЕДНОГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА ЧАСТНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В ОБЛАСТТА НА ИЗКУСТВАТА“ 2020 на НФК

Из „Ако изобщо има бряг”

БОЯН АНГЕЛОВ

ТВОЯТА БЪЛГАРИЯ

Когато приближава самолетът

скалистата прегръдка на Балкана

и градовете в ниското засветят,

а Дунав заблести като сияние;

когато стъпиш на земя щастлива,

създавала зографи и герои,

земя от сънищата по-красива,

родила и родителите твои…

Тогава нещо много по-голямо

и по-възвишено улавяш в кадър;

тогава с лекота изричаш „мамо”

и в миг забравяш думичката „mother”…

Тогава ще потънеш като птиче

в прегръдките на дядо и на баба.

„Обичам ви!” тогава ще изричаш

и нищо друго няма да ти трябва.

 

 

НАПУСНАТА СТАЯ

Умих на майка ми нозете

три дни преди да се помине.

Пророни: „Нещо не наред е,

защото все ми стинат, сине!”

Предчувствала ли е – не зная

и друго каза ли – не помня…

Стоя в напуснатата стая

като слепец в каменоломна.

Жадувам с цялата си воля

да зърна мама пред вратата.

Жилетката ѝ е на стола,

на масичката – очилата…

Но друго разумът навява.

Пространството имагинерно

така в тъгата се стаява,

че багри цветовете с черно.

И времето като влечуго

пълзи в обратната посока.

Не предвещава нищо друго,

освен реалността жестока.

 

БУНИЩЕ

Край костюмиранитe гадове

бодро простенват бугатита.

Лъха от лъскави складове

лошият вкус на богатите.

Чорлави, леко брадясали,

над кокаинови линии

смъркат с муцуни ръждясали

своите празни години и,

всичко в банкноти обърнали,

без да си спомнят за бедните,

без да помислят за миг дали

няма да бъдат последни те,

в свръхгордостта си измислена

се разпиляват из нищото.

А поруганата истина

дири храна на бунището.

 

ИЗКАЧВАНЕ

Изкачващият върхове

и глетчери не предполага,

че съществуват брегове,

които не съдържат влага;

че съществува самота

опитомена, осъзната,

където силата кънтя

в просъниците на тъгата;

че съществуват същества

с идеи неосъществими

и никой техните слова

не съюзи с протяжни рими.

По-трудно е да се върви

в пустинята неизбродима,

защото слънце там кърви,

ако изобщо слънце има.

Ако изобщо има бряг,

ако мираж са ледовете,

изкачващият върховете

е в спомена за бъдещ сняг.

 

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Работил е като редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат. Специализирал и преподавал в областта на гьотеанистическата естетика и валдорфската педагогика. Председател е на Българо-Швейцарската академия за художествени науки и на фондация „Читалище 1870“, чието издание е възрожденското списание „Читалище”. В момента е директор на издателство „Български писател“, председател на Съюза на българските писатели, председател на Агенция София Прес.  Автор е на 30 книги – поезия, есеистика, литературна история и критика.поезията му е превеждана на много езици: руски, украински, английски, немски, френски, турски, сръбски, гръцки, хърватски и др. Сред най-известните книги на Боян Ангелов са поетичните сборници: „А върху ножа – детелина“, „Тиара“, „А момичета светят от смях“, „Делтата на другия живот“, „Скали от вятър“, „Еос“, „Цветовете на тъгата“, „Пантеон”, „Съзерцание“, „Византийска мозайка“, „Далнина”, „Реставрация на обелиска”, „Отрицание на отрицанието“, „Хълмовете нямат полумрак“, „Универсум”.