НЕ СИ ОТИВАЙ!
Не си отивай, спри и остани!
Не виждаш ли, че времето край мен е
спряло…,
като във стар часовник без стрелки?
И на стената старо огледало
помни светлия ми лик,
но той без теб ще се стопи…
Не си отивай, не отлитай
с пречупени в студа крила,
когато в мрачна самота
навън се спусне вечерта
и нощна птица с тъжен вик
разбуди пламнала луна
за да забие в мрака огнен щик.
Не си отивай, вяра в любовта,
в живота – той без тебе си отива!
Без теб ще бъда миг от вечността,
вълна, която във скалите се разбива.
————————————————
Морето бурно още помни
вятъра на нашите мечти
и той нашепва скръбни тайни
и спомени, измити от вълни,
сълзи във мрака невидяни…
Не си отивай, вяра в любовта!
ЦВЕТЯ ОТ МОЯТА ДУША
По вятъра изпратих ти писмо,
откъснат лист от моята душа.
Получи ли го ти, не знам,
или потъна в мислите ти, там,
където чувства, спомени ведно
гаснат в мрачна самота?
По облака изпратих ти сълза,
отронена от моята душа –
дъждовно огнено небе,
от бури, мълнии разбито,
небе с угаснали звезди
и с черни облаци покрито…
По залеза изпратих ти луна
с разпуснати в тъма коси.
Тя с бледолунна светлина
изгря във твоите очи.
Пр.: По изгрева изпратих ти цветя –
букет от слънчеви лъчи,
цветя от моята душа,
в която слънцето си ти!
Музика: Росалин Наков
Изпълнение: Орлин Горанов
ДАЛИ?
Попитай вятъра, когато –
преди да дойде знойно лято,
задъхан в клоните шепти,
дали със вихрите крилати,
сред цвят и багри чудновати,
той в песен стихове реди?
Попитай птицата, която,
долитнала с далечно ято
от юг със слънчеви лъчи,
дали сред клони снежнобели,
във ранна пролет разцъфтели,
любовна музика твори?
Пр.: Дали ще срещна твоите очи
във мрака чер на вечерта,
сред изгарящи от страст звезди,
след ден, роден от самота?
Попитай пролетта, която –
преди да дойде зряло лято,
на младостта с усмивката зари,
във небесните палати
сред звездите непознати
дали ще срещнеш моите очи?
Пр.: Аз срещнах твоите очи
във трепета на вечерта,
пламтящи сред безброй звезди
със пламъка на любовта.
Музика: Росалин Наков
Изпълнение: Орлин Горанов
