На 7 декември 1909 година в гр. Банско се ражда един от най-големите поети на България Никола Вапцаров (1909 – 1942). Поезията му е знакова за развитието на родната литература и остава до днес като образец за истинност, самообричане и високо художествено майсторство. Независимо от споровете в обществото около неговата нелегална дейност, заради която е осъден на смърт, и до днес поезията на Вапцаров не е помрачена от идеологическите тълкувания и противоречиви литературно-критически оценки.
Редица негови стихотворения са любими на поколения българи, а десетки училища, улици и читалища в страната носят неговото име.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
