Уйлфрид Алмендра за изкуството и неговите корени

Уйлфрид Алмендра е френско-португалски художник, който живее и работи във Франция. Срещата с българската публика през месец март 2019 г. се осъществи благодарение на галерия ”Sariev Contemporary” и Дария Дьо Бове, която е  старши куратор в ”Palais De Tokyo” в Париж.  Тя също изнесе лекция във Френски културен институт в София, която беше посрещната с огромен интерес и пълна зала. Уйлфрид Алмендра беше в  София и ще работи в съвсеместен проект наречен Sariev+Markov Artist Residency, той е избран именно от самата Дария Дьо Буве.  Поговорихме си с него за изкуството и това, как идват идеите. 

Успях да разговарям с Уйлфрид след срещата, която ме беше изпълнила със страхотна енергия и разбира се любопитсво какво стои зад  работата  и проектите му.  

Можеш ли да ми кажеш малко за проектите си в България, какво послание ще отправиш към хората?

Имам ясна идея какво искам да направя. Това е едно произведение, което ще говори. То няма да бъде концептуално, това е произведение което ще бъде част от средата. То само ще говори за себе си.

Какво ти хареса в България, вдъхнови ли се от нещо?

Бирата (смее се). Чувствам се много добре в България, защото е близо до това което познавам. Много е близко до Португалия, ето защо е много вдъхновяващо. Не конкретно историческият център е този който ми харесва и ми е интересен, а по-скоро предградията, околностите. Това е някаква демулсия около икономиката, малките икономики, които правят малки магазини и обекти, неща които са направени така, защото има нужда от тях… Това е пейзаж, който ме заинтиргува. Това са нещата, които са близки до произвението което съм на път да направя.

Това произведение е началото на една възможна история, защото в него ще има фигуративни елементи, например тенис, тениска, гъба, също и ствол на дърво… Елементи, които ще бъдат свързани със скулптурата и ще има връзка с абстракцията, с цвета, материята и текстурата. Това е една история…

Ако можеш да прекараш един ден с някой артист от миналото, кого би избрал?

Робер Гровно, с него просто ще прекараме време заедно и ще говорим за скулптура…

 

По време на срещата, той успя да предаде на публиката корените на идеите си и концепцията, която стои зад проектите му. Уйлфрид сподели, че историята- личната и житейска е много важна, тя е основата за него и работата му като творец. Художникът разказа за неговите корени и това, че темите в по-нататъшните обекти, които прави са  свързани с Португалия, с родителите му, с труда и обществото, с ограниченията, които налагат това какъв да бъдеш и за свободата на избор, която все пак всеки от нас има. Уйлфрид има пъстра биография, преди да се откаже от всичко и да започне са се занимава само с изкуство.

Може би точно това разширява границите му в сегашните идеи, работи различни неща свързани с много физически труд- бил е в месарница, в транспортната дейтност, после в училище… Идеята за художествена академия му се струва добра и започва да учи, но после осъзнава, че там няма точно това, което е в представите му за създаване на изкуство, а именно дисциплина и работа върху обектите. Тогава бяга в гората заедно с група млади артисти, където прекарва повече от година, за да направят тяхна арт академия и да работят активно с нещата, които ги заобикалят и свързват с природата.

В по-голямата част от последните си проекти, скулпторът е вдъхновен от архитектурата, дори от невъзможните й решения. С публиката сподели, че за него диалозите с хората, които работи и случките, които съпровождат неговата работа са тези, които го вълнуват основно и създават новите идеи. Артистът няма ограничения в комуникацията с различни хора от други среди, дори напротив, в един от проектите си работи с цигани. В стара катедрала поставят торта от мед, която е на дървена маса, а над нея буквално виси таван, което е препратка към караваната, дивото и естетсвено  към хората, които живеят по такъв начин.

Много от произведенията му са свързани с концептуалното, така наречено -” Ready made” течение в изобразителното изкуство. В по-ранните му скулптури се виждат  обекти  от масивни материали, познати ясно в ежедневието. Сред тях са  кирката,  мистрията, чуковете и те като извадени от битовата функия са поставени в контекст – галерийно пространство . По този начин се променя значението им и посланието, което носят. В скулптурите и инсталациите на Уйлфрид виждаме как материалите като стъклото – с ефирността и прозрачността си, срещайки се със светлина и цвят, образуват една живописна картина, която излиза извън работата и изпълва пространсвото с различни отражения и цветни образи. Абстрактните скулптури, в които той използва керамика и стъкло напомнят на картините на радикалните абстракционисти като Пийт Мондриан и Казимир Малевич. В същото време благодарение на лекотата в някои от стъклените обекти се усеща една  крехкост и финес, обединяващи се като теми и връзката живот и изкуство.