Август е. Градско е. Морско в мислите. Усеща се сякаш всичките ни стремежи са да постигнем така жадуваните дни и нощи в отпуск, някъде далеч. Искаме, по много и от всичко. Планираме или не, все пак тръгваме. Вливат се нови надежди, идват идеи или просто флиртове, запознанства… купони. Раждат се приятелства и се прекратяват връзки. Полети тук, влакове там. Бързаме, за да опитаме от непознатите или до болка познати дестинации, събираме багажи и забравяме част от пейзажите и в тях инкрустираме внимателно всички грижи, за да не носим със себе си излишни неща. На цялата идилия нищо не може да попречи. Единствено излишното зависещо от нас.
Август е. А Вие обичате ли да изоставяте неприятните си мисли? Успявате ли да не ги влачите, мъкнете или разнасяте- изобщо да тежат в чантите ви? Аз вярвам в идеалната форма на съществуване с формулата на лятото само, ако то е такова каквото искаме и го осъществим. Виждайки през очите на художник, търсейки всякакви любопитни слуки в привидно простите неща. Нюансите на синьото и зелено се вплитат едно в друго и дори, когато нещо вътре в теб плаче, лек има. Летен ден, в който няма градушка която да чупи стъклото ти и да те наранява, ден в който е идеално да отпразнуваш това, че си жив и не са ти необходими свръх материални блага, за да оцелееш, съществуваш и по малко дори да ликуваш, че точно ти си избран да бъдеш. Да бъдеш тук. Това е ключ. Мисъл, която е приятно да пазим. Не, че трябва да сме роби на клишираните съвети за позитивно мислене и щастие. Рецептурната книжка понякога върши работа, нищо че повечето пъти я хвърляме в морската вода и я заменяме с водка с лимонов сок и лайм. Тази рецепта за коктейл я знам добре, от едни безкрайни лета в Созопол, които не свършваха с едно и разговорите и танците не можеха да бъдат преброени, приличаха на полетите на чайките в 4 сутринта, сякаш неспирни и върху всички тавани и ателиета на тея морски места из България. От тези танци се учиш да живееш, да общуваш, да не спиш, да не мислиш постоянно за времето и случките в него, да не се вглъбяваш в проблемите с голямата ти любов и работата, да не драматизираш както в някои френски филми, макар и хубави. От нощите и спасението от приятелите по созополските нощни улици и барове остава само един великолепен топъл спомен и окуражаване, че -да нещата продължават да се случват и днес. Лято е.
Не носи нищо освен любопитството си и вярата в това лято. Точно в това.
Снимка: Карина Попова
