О, времена, о, нрави! – възкликва Цицерон и остава завинаги в аналите на световната история, политика и философия.
Той напуска материалния свят на 7 декември 43 г. пр. н.е., но и днес го приемаме за наш съвременник. Крилатите му мисли, съвършените афоризми, с които изобилстват неговите философски трудове, речите и политическите му трактати са основа на Ренесанса и Просвещението. Европейската цивилизация е немислима без принципите, залегнали в модерната държава, които той излага в тракта си За държавата“ („De republica“).
Според него държавата (rep populi) от семантична гледна точка res publica изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички или е дело на всички. Тя е и общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. „Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси“. Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно (обществено).
Не е ли точно това фундаменталната концепция за формирането и механизма ва отношенията в Европейския съюз днес?
Колко много дължим на Цицерон!
Нека на датата на неговата кончина си припомним безсмъртните сентенции – онези стъпала на времето, които никога не остаряват:
- Без дружба животът е нищо.
- Sine amicitia vita nulla est.
- Благото на народа е най-големият закон.
- Salus populi — suprema lex.
- Влюбеният в себе си няма съперници.
- Всичко прекрасно се среща рядко.
- Omnia praeclara rara.
- Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
- Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare.
- Всяко изследване е свързано с много трудности.
- Omnis cognitio multis est obstructa difficultatibus.
- Във време на война законите немеят.
- Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.
- Cibi condimentum est fames.
- Гневът е враг на съвета.
- Iracundia est inimica consilio.
- Гъбата израства за една нощ. — злото се появява бързо
- Fungus una nocte nascitar.
- Да живееш значи да мислиш.
- Vivere est cogitare.
- Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
- Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere.
- Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
- Historiam nescire, hoc semper puerum esse.
- Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
- Brevis nobis vita data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna.
- Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
- Quosque tandem abutere, Catilina, patientia nostra.
- Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
- Дръж се с достойнство и изящество.
- Agere cum dignitate et venustate
- Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
- Историята е учител в живота.
- Historia magistra vitae.
- Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
- Ubi rerum testimonia adsunt, quid opus est verbis?
- Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
- Levis est consolatio ex miseria aliorum.
- Между добри хора всичко се нарежда добре.
- Inter bonos bene.
- Миналото време никога не се връща.
- Praeteritum tempus numquam revertitur.
- Навикът е втора природа.
- Consuetudo est altera natura.
- На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
- Най-висшето право е най-висша несправедливост.
- Summum ius, summa inuria.
- Най-сладките неща в живота са най-тихи.
- Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.
- На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
- Mendaci homini ne vera quidem dicenti credimus.
- На никого не е позволено да греши!
- Peccari licet nemini!
- Не всичко подхожда на всички.
- Non in omnes omnia conveniunt.
- Не можем да изменим миналото.
- Praeterita mutare non possumus.
- Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб..
- Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
- Никой не може да избяга от смъртта.
- Mortem effugere nemo potest.
- Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
- Nihil semper floret, aetas succedit aetati.
- Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
- Nihil est simul et inventum et perfectum.
- Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
- Nihil est veritatis luce dulcius .
- Няма смъртен, който да не е познал някога болка.
- Mortalis nemo est, quem non attingat dolor.
- Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
- Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.
- О, времена, о, нрави!
- O tempora, o mores!
- О, измамна човешка надежда!
- O fallacem hominum spem!
- Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
- Cedant arma togae, concedat laurea linguae!
- От огъня — огън.
- Ab igne ignem
- Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.
- Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.
- Парите са нервът на войната.
- Nervus belli pecunia.
- Писмото не се изчервява — в писмото можеш да се обясниш свободно
- Epistola non erubiscit.
- Плодът на услугата е самата услуга.
- По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
- Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
- Turpis fuga mortis omni est morte peior.
- По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
- Facilius est apta dissolvere, quam dissipata connectere.
- Природата е винаги непобедима.
- Natura est semper invicta.
- Приятелят е като второ аз.
- Amicus est tamquam alter idem.
- Приятен е завършеният труд.
- Iucundi acti labores.
- Приятен е споменът за отминали несгоди.
- Iucunda memoria est praeteritorum malorum.
- Равните с равни най-лесно се разбират.
- Pares cum paribus facillime congregantur.
- Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
- Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus.
- Само родната земя е скъпа на всички.
- Patriae solum omnibus carum est.
- Свидетел на миналото.
- Testis temporum.
- Стая без книги е като тяло без душа.
- Съдбата е сляпа.
- Fortuna caeca est.
- Сълзата изсъхва бързо.
- Cito inarescit lacrima.
- Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
- Tanta vis probitatis est, ut eam etiam in hoste diligamus.
- Тук спира водата. — тук е пречката
- Hic haeret aqua.
- Храбростта води, а щастието върви редом.
- Virtute duce comite fortuna.
- Често под бедния плащ се крие мъдрост.
- Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia.
- Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
- Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse.