Днес е модерно да проверяваш всичко в Гугъл, затова и аз реших този път да попитам : Какво е вдъхновение?
Получих отговор и куп синоними, някои от които са устрем, възторг, увлечение, жар, настроение, проникновение и… муза. Не са ли обаче всички тези синоними свързани и с още нещо? Любовта и нейното безгранично важно присъствие за нашите човешки, и не само животи? Зададох въпрос и на себе си. Какво ме вдъхнови последно? После веднага се сетих за Хемингуей и ‚‘‘Безкраен празник‘‘ , в който той обясняваше, че има значение къде пишеш. Така или иначе и срещите с някои хора в книжарницата на Силвия Бийч, (днес Shakespeare and Company ) и уютните кафенета в Париж са му били от полза да се ядоса, да се устреми или да се ентусиазира още повече да работи и шлифова мислите си превръщайки ги в характерните си къси изречения.
Така си спомних за поредица от лични случки и истории по време на дългото скитане из различни градове в продължение на година… Именно пътуванията и различните хора и са ме вдъхновявали за различни неща. Има и ‘‘предизвикан вариант‘‘ на това да се запалиш и да започнеш да създаваш. То идва с някого, този някого може да бъде абсолютно непознат, случаен човек от улицата или пък някаква необичайна гледка, в която откриваш нещо свое, влгеждаш се и е нужно да продължиш да следиш, да разбереш, да случиш или да вземеш от мига и да забравиш. Снимките, които правим ежедневно с мобилните си телефони са едно от най-бързите и достъпни средства, за да запечатаме този полет на въображението и да си кажем :‘‘ Да, хванах го‘‘. Вече обаче всичко хванато е достъпно и за всичките останали хора , благодарение на истаграм…
Вероятно обаче много творци – художници, писатели, дизайнери, изобщо артисти ще кажат, че всичко ги вдъхновява. Дали това е възможно? Не е ли именно музата най – търсената дума и присъствие в техните животи? Не е ли това онзи най-силен и важен детски ентусиазъм, който е присъщ за децата ? Не е ли музата най- истинското докосване? Когато спреш и се загледаш в очите на мъжа или жената, която харесваш и си кажеш : ‚‘‘ Искам да остана тук завинаги. Потънал в тези очи. ‚‘‘ Уви, там вероятно може да се крие и бездната на клишето , но всъщност може да бъде и очарованието на изключението. След това нещо се ражда. Защото всеки миг е неповторим. Музата я има, за да можеш сутрин да отвориш очи и да тичаш с всичка сила докато не я въплатиш в някой образ изграден от мазки или думи, в синьо или черно, в червено или жълто. Устрем ли е това или Божие докосване? Защо ни се дава, защо ни провокира и трябва ли да му се оставим завинаги? Не е ли малко опасна играта на вечното и жаждата да взимаш и създаваш постоянно? Вероятно е да бъде рядкост появяването на вдъхновение, защото всичко в големи количества е опасно. Прилича малко на любовта във всичките й нюанси, на природните стихии в крайностите си… Страст до забрава. Кога разбираме, че е нужно да спрем? Как усещаме, че настъпва мига за работа? Някои казват, че то не идва докато чакаш или идва когато излезеш извън дома. Други велики мислители на 20 век казват, че ако знаем откъде идва – ще бъде неизчерпаемо. Трети дефинират страданието и болката като сечиво и материал, който създава добрите произведения на изкуството. Един мой любим рок – метъл изпълнител казва : ‘‘ Колкото по – малко се занимаваш със секс, толкова повече вдъхновение остава за прекрасните песни.‘‘ Тази мисъл е в пълен противовес за много художници – епикурейци, които ценят удоволствията и за тях те вървят с добрите резултати от музата. За всеки един от нас е различно. Няма формули и принципи, които да направят най-малкото общо кратно за това какво върши работа и какво не.
Мой близък приятел и колега от Италия, който е човек с красив изказ, мислене и таланти в няколко области един ден в разговор ми сподели: ‘‘ Знаеш ли, обичам да пиша и понякога пускам на воля фантазията си максимално и в резултат идват измислените сюжети и персонажи. Но ето, че веднъж жена ми откри разказите ми и реши, че някои от случките може би са истина. Знаеш ли колко време ми отне да я убедя, че всичко е измислица? ‚‘‘
Тогава за пореден път се уверих, че скитащите се, търсещите с любопитство са хората, които могат да срещнат искрата навсякъде… и нека позволят да разпали голям огън в тях, защото… Не е ли това един паралелен свят, който създаваме благодарение на вдъхновението?
Картина : Antoni Tapies
