„30 години от първата им и единствена самостоятелна изложба в България (1987), Галерия „Контраст“ представя отново Галина и Рафи Шехирян.
Рафи Шехирян не е включван в нито една художествена изложба у нас до 1988 г. – годината, в която той напуска страната, за да се върне инцидентно само веднъж до кончината му в САЩ през 2011 г. За разлика от него, още в средата на 80-те години Галина Шехирян е редовен участник в изложбите на приложно-декоративното изкуство. Тя започва много силно с творби, в които овладяването на дървото е по един начин, който нито е нито скулптурен, нито дърворезбарски. Без моделиране на формата още в тези години, тя достига в работите си до една „нова предметност“. Припомняме си нейното “Корито за водопой” (1987) (Форма II) с набитите кремъци, по подобие на тези от диканите, с елементи от овчарска дърворезба и едва видими изображения“.
Рафи Шехирян (1952 – 2011) е български концептуален художник, роден в София и потомък на арменски бежанци, пристигнали в България след арменския геноцид в Османската империя през 1915 г. Кандидатства в продължение на три години в Художествената академия, а както брат му си спомня в книгата: “Искаше работите му да са напълно оригинални, отличаващи се от всички останали, за да не могат да бъдат пренебрегнати.”
За художникът няма да откриете много, ровейки се в Google. Той е част от вътрешния кръг на група “Кукув ден” и като такъв е един от творците, създаващи едни от първите форми на неофициално изкуство в България през годините на социализма.
