Георги Георгиев – Jorrras за ”Хотел” и изкуството днес и утре

Разговаряхме с един съвременен художник – Георги Георгиев- Jorrras, един от поводите да се срещнем с него е настоящата му изложба ‘‘Хотел‘‘ в + 359 галерия.
Той завършва графика в Националната Художествена Академия, София. Работи предимно в областта на съвременното изкуство: живопис, рисунка, обект и инсталация.
Носител е на различни награди и номинации. През 2006 печели II награда живопис в конкурса за Млади художници, критици и куратори на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, награда за млад български автор на Асоциация Арт Диалог – Париж (2004). Номиниран за наградата за съвременно изкуство БАЗА (2009), награда на София за визуални изкуства (2009), конкурс за наградата Гауденц Б. Руф (2007) и др.

Ето какво ни разказа той за работата си и не само…

Какво искаш да кажеш с последната си изложба в галерия + 359 на публиката?

Като цяло не ми е толкова присъща диалогичността, общо взето не е диалог, а е по-скоро монолог. Липсва заявка и претенция за отворен диалог. Тоест, това е много личен, персонален проект. Това е пътешествие към себе си, изследване на пластове, състояния, които са много близки до подсъзнателните процеси. Изразиш ли го публично- то се променя, заради технологията и форматът който е. Вероятно си чела ‚‘‘ Вината на съвременното училище‘‘ … Можем на направим една аналогия със звънците в училище, имаме учебните- 45 мин и довиждане, те подготвят  за този формат от 8 до 5, нищо не е толкова важно – 45 мин. и довиждане.

В каква посока работиш в последно време и какво те вълнува в нея?

Работя предимно върху лични и екзистенциални въпроси. Оттам нататък всичко става впоследствие, тоест в каква форма ще го въплатиш, в какъв материал. Съществено е какво теб те вълнува. Иначе каква е посоката – привидно класическа медия. В последната ми изложба можеш да видиш една маслена живопис, която е върху повърхности като стиропор, като картон. Ако разгледаш внимателно процесите, имаш една подготовка, която е ‚‘‘видимо – невидима‘‘,  тоест имаш една игра на сериозност с несериозно.  Това е играта със самия себе си, това е игра на стъклени перли, вечната игра. Вкрайна сметка, когато останеш сам със себе си – това е саморефлекс, маските падат, няма ги. А всъщност това е изключително важно- съвремнния автор, истинския- да бъде откровен. За мен мога да го кажа, защото тази диалогичност не ми е присъща. Не можеш да имаш претенцията да водиш един мърляв и свински начин на живот и да очакваш, че ще създадеш някакви брилиатни и чисти шедьоври. Не става въпрос за фрома, не става въпрос а човек, който се друса и пие, става въпрос за човек – с чисто сърце. Ти можеш да бъдеш…класик. Генко Генков например, ако отнемеш тази негова специална гениална лудост, артистична или художествена си е един най-обикновен алкохолик. Аз мисля, че ако я няма тази лудост, която му е давала сила и го е подкрепяла, той много по- рано е щял да грохне и падне. Това е един човек, който е вървял по собствени пътечки и си го е представял…това са хора с особен начин на светолгед, става въпрос за светоусещане- как ти усещаш света. Поне при мен е така.  

Какво трябва да знаят младите хора, които започват да се занимват с арт в България?

Бих казал не само на младите хора, но какво искам да им кажа… Първото нещо е да не страхуват. Звучи простичко и клиширано, но най-сериозните страхове с които и аз съм се сблъксвал с – страха от утрешния ден, може да те съсипе и много хора е съсипал. Трябва да рискуваш. От глад се умира трудно. Трябва да се раздаваш сто процента и в един момент нещата си идват на мястото- житейски и бавно. Ако ти не успееш тук, в България – няма да успееш и навън. От малки ни учат кое как не се прави, до момента, в който не дойде някой който е пропуснал това и прави- пробив- това е творчеството, изкуството. То е ирационално, ако щеш анти-материя, то само по себе си е несъгласие със статуквото, търсиш друг път. Какво е стил? Това е форма на затваряне, циментация, отказ да поемаш рискове. Заставаш в една ниша и до пенсия правиш разпознаваеми неща. Това е вид отказ да правиш изкуство.

С кого би искал да се срещнеш от съвременните художници и какво бихте си казали?

Демиън Хърст. С удоволствие бих провел светски разговор, искам да разбера някои неща за Гагосиан и блу чийп бизнеса, да си сложим по едни пантофи, с които се разхожда в инстаграм профила си.

А от миналото?

От миналото бих се срещнал с Анди Уорхол, за да задам всички въпроси, които ще задам на Демиън Хърст, за да сравня. Освен Анди бих прескочил и много назад- Веласкес, Микеланджело. Бих искал да видя релевантоността във времето, ще получа твърде лични отговори на тези въпроси, които за мен са фундаментални и важни.

Някои от индивидуалните му изложби са: О.N., Галерия [a]cube, София (2016); And so on…, Галерия Basement, Виена (2010); Да живее Кралят”, Галерия Сариев, Пловдив (2009); Бизнесът идва, галерия Васка Емануилова, София (2009); Едно, Национална Художествена Галерия, София (2006)

Участва в Предефиниране на ежедневното пространство, Gaia Gallery, Istanbul (2015); Unlimited – Награда за съвременно българско изкуство, М-тел (2011); Гранична ситуация: Рисунката в съвременното изкуство, Галерия Индустриална 11, София, БКИ, Прага (2011); Отражения от бъдещето, Център за съвременно изкуство Баня Старинна, Пловдив (2009); 1989 -2009, Европа – 20 години след това , MOYA – Музей за младо изкуство, Виена (2009); MOBILITY: Veletržní Palác Национална Художествена Галерия, Прага и Perve Gallery, Лисабон (2008)

Живее и работи в София.

Изложбата може да бъде видяна до 24 Апил, Сряда

фотография: Георги Георгиев – Jorrrasphotography by Georgi Georgiev – Jorrras