“Икар” за цялостен принос към българския театър получи Стефан Цанев

Пиесата „Цигуларката на Бога” с номинация в категорията за драматургичен текст

* Новата пиеса на Стефан Цанев  „Цигуларката на Бога”

Доротея Тончева в пиесата “Цигуларката на Бога”

На 20-и февруари т.г. в гр. Казанлък  беше представена най-новата пиеса на Стефан Цанев „Цигуларката на Бога”, която разказва за смисъла на човешкия живот, за смисъла на изкуството. Неща, които са малко далеч от публика и за които писателят е имал опасения, че на тази пиеса няма да има публика, “Защото в нея става дума за високи категории. Това е моя малък реверанс към хората на изкуството, защото публиката вижда актьорите, аплаузи, цветя, а как се стига до това публиката няма понятие. Аз се занимавам именно с това – как се стига до сцената и как се пада от сцената. Моят страх се опроверга и аз много благодаря на публиката, че има готовност да слуша такива текстове”, допълва писателят.

Театърът като цяло изглежда в добро здраве. Салоните са пълни. Дали  споделя  това усещане Стефан Цанев посочи, че театъра се развива много добре в столицата, но мнението му за извън столичните театри е много тревожно, „Защото там става нещо много неприятно. Местните трупи не могат да се конкурират с трупите, които гостуват. И публиката понеже се води по популярните лица, посещава  представленията на столичните трупи, дори и те да са халтури. И местните трупи са притиснати от това. Техните сцени се превръщат в сцени, които приемат чужди постановки. Това е моя стара теза, че всичко е построено погрешно с театрите. Ние не сме мръднали от социалистическата конструкция на театрите. Не можеш в една страна, която и да е тя, дори голяма, а ние сме малка държава да има толкова държавни театри. Тези театри би трябвало да бъдат общински, защото ако те са такива, местните власти, кмета и всичките техни съветници ще се занимават с този театър много внимателно, по-отблизо и ще го обгрижват много по-сериозно. Сега, който и да е министър или зам.-министър ще отиде един път в годината на някой театър в провинцията да види какво става. Това не са сериозни аспекти”, подчерта Стефан Цанев.

* Стефан Цанев за театъра

Дали трябва  политическа волята или е въпрос на самосъзнание, това да се промени ситуацията, така както я описва, писателят посочи, че не е толкова сложно да се променят нещата  – ”Издръжката на един театър струва около  един милион и вместо парите да минават през Министерството на културата могат да бъдат делегирани към съответните градове. Държавни театри би трябвало да бъдат Националния театър „Иван Вазов”, Националната опера, филхармонията, Пловдив, Бургас, Варна – 2-3 държавни театъра да има, както е навсякъде по света. Където и да отида по света посещавам театрите, мисля, че беше през 1992 г.-1993 г. бях в Лондон на един фестивал и разговарях с драматурга на кралския театър, който е държавен и разбрах от него колко добре са общинските театри в Манчестър и на други места. Например – от Манчестър идват в Лондон и взимат 2-3 наши актьори, купува ги както се купуват футболисти, на много висока цена и актьорите отиват с удоволствие заради заплащането и новата атмосфера в която ще попаднат. Те вдигат нивото на съответния общински театър, където ще попаднат за 2 или 3 години, после се връщат. Става обмен на талантливи хора. А тук понеже всички театри са държавни не можеш да командироваш един актьор от София в Силистра и да му дадеш 10-пъти по-висока заплата, след като тамошните получават 10-пъти по-малко”.

В твърдението си, че сянката на социализма продължава да витае и в днешния социален живот, писателят изтъкна, че трябва, воля за промяна. „ Лошото е, че казвам го като упрек към нашите държавници – те са толкова впрегнати в политическите си битки, че нямат време да помислят за културата, която има някаква роля в нашето общество. Това те не могат да проумеят. Мога да кажа, че ръководителите по време на социализма разбираха, че културата им трябва, дори за пропаганда. Сега понеже уж няма нужда от пропаганда, занемариха изкуствата”, отбеляза Стефан Цанев.

Дали им някаква форма на тъга, в това да получи награда за цялостно творчество, Стефан Цанев сподели, че  тази е първата  театрална награда, която получава в цялостния си творчески път досега, и  винаги е бдителен към тях. Не си пада по наградите и в случая, към тази награда има по-специално отношение, защото „Те не се дават случайно,  особено когато ги дава държавата или правителството – или ти дават, за да те купят, или те награждават че вече сам си се продал. В случая с тази награда съм спокоен, защото аз съм си продал душата на театъра и съм живял 60 години сред актьорското съсловие, каза още драматургът.

„Цигуларката на Бога” – „Най-тъжното е да надживееш изкуството си” „Съблазънта да споделя опита си с тези момчета и момичета, които идват и да ги предупредя, че изкуството е борба на живот и смърт. Отдадеш ли се на изкуството, белязан ли си от Бога да се занимаваш с това изкуство, отърване няма. И ако нямаш достатъчно талант и достатъчно воля и сила на характера, катастрофата е неизбежна и тя е много трагична, защото това е рухване на всичко към което си се стремял  и трябва да преживееш унижението на падението. Винаги стоиш до хора с които се сравняваш по талант и тази  конкуренция е жестока. Това е лошо поприще и когато го избереш, трябва да бъдеш готов за тази съдба, а не да мислиш – какво ме чака сега.

* За националния идеал днес

За  това, какво може да бъде един национален идеал, който да обедини нацията ни днес Стефан Цанев  споделя: „Този национален идеал много трудно може да се намери в момента. Нашата трагедия беше Първата световна война братоубийствата през 1923 г.-1925 г. и това продължи и след 9 септември. Народа ни е страшно разединен, което с ужас наблюдавам – например политическите битки, все едно, че стоят кръвни врагове един срещу друг, а не политически опоненти. За това какъв национален идеал можем да издигнем – аз съм безпомощен! И допълва:  – „Ние забравяме за Левски едно – той единствен от нашите възрожденци, който се опитва да надникне отвъд свободата. Всички други – Ботев, Каравелов, Захари Стоянов са казвали да се освободим или да ни освободят, което е по-лошия вариант, а после ще видим какво ще бъде. А Левски чертае какво трябва да бъде след свободата в прословутата си фраза „за чиста и свята република”.

Източник: БНТ, снимки: Facebook

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →