Как Грациела Итурбид стана един от най-добрите фотографи в Мексико

Аз не съм магически реализъм, сюрреализъм, нищо подобно. Аз съм Грациела Итурбид“. Това са думи на фотографката във видеоклип от 2017 година, цитирана от изданието artsy.net. Считана за един от най-големите съвременни фотографи на Мексико, нейната родина и на цяла Латинска Америка, Итурбид отхвърля етикета на магическия реализъм за работата си. Като артист, тя се надява да бъде дефинирана просто като себе си.

Освен с кариерата си от повече от 50 години и със снимки от любимия ѝ Мексико, както и от Индия, Аржентина, Куба и Съединените щати, Итурбид става известна с черно-белите изображения, които издигат документалната фотография до поетична равнина. Нейните образи са само магически реализъм за това, че улавят магията на това, което съществува пред нас, или на места, които все още не сме видели. Нова изложба в Музея за изящни изкуства в Бостън, озаглавена „Мексико на Грациела Итурбид“, представя 125 от изображенията на Итурбид от петте ѝ десетилетия във фотографията.

Итурбид е израснала като най-голямата от 13-те деца на римо-католическо семейство и за първи път открива фотографията, заради баща си, който снима нея и нейните братя и сестри. Итурбид се надява да стане писател, но не ѝ е позволено, поради консерватизма на семейството ѝ. В последствие това желание за лиризъм се проявява в снимките ѝ. “Това, което търся навсякъде е поезията.”, споделя те веднъж.

Итурбид се омъжва на 19 години и три години по-късно вече има три деца.Второто ѝ дете, Клаудия, умира на 6-годишна възраст. Малко след това с мъжа ѝ се развеждат и обърканата Итурбид се връща в Мексиканския университет, където изучава кинематография. Избира  да учи това с надеждата един ден да стане кинорежисьор, но семейството ѝ не одобрява това нейно начинание: “Те са епископи и архиепископи и можете да си представите какво съм за тях – лудата, която учи кинематография и е разведена.”, споделя тя пред Лос Анджелис Таймс през 2017 година. Скоро Итурбид среща професор Мануел Алварез Браво, един от определящите фотографи на модернизма в Латинска Америка от XX век. “Той не беше просто учител по фотография. Той беше учител в живота.”, казва тя във за МФА Бостън. -“Преди всичко той ме научи, че трябва да имам време за всичко.” От 1970 до 1971, Итурбид е негов работен асистент и с него започва да изучава нови части от Мексико.

Към края на десетилетието Итурбид започва да снима местните общности на Мексико, поръчани от Етнографския архив на Националния институт на местното население на Мексико през 1978 г. Тя се среща със серианците от пустинята Сонора, създавайки връзка с общността. Именно там тя направи една от най-известните си снимки: Mujer Ángel (1979). На снимката жена серичка ходи до пещерите в района с дълга тъмна коса, касетофон до нея и замръзналата ѝ пола в движение. „За мен тази снимка представя прехода между техния традиционен начин на живот и начина, по който капитализмът го е променил.“, каза Итурбид пред Гардиън през 2012г. „Харесва ми факта, че те са били автономни и не са загубили традициите си, но са взели това, от което се нуждаят от Американската култура.“ Итурбид признава снимката за една от най-добрите, които е правила. По-късно става и корица на рок групата Rage Against the Machine на сингъла”Vietnow” през 1996 година. През 1979 г. мексиканецът Франсиско Толедо я кани да снима хората от Джучитан, град в югоизточната част на Оахака. Артисти като Сергей Айзенщайн, Анри Картие-Брессън, Диего Ривера и Тина Модоти бяха пътували до града с вдъхновение през 30-те години, а Толедо се опитваше да съживи града като дестинация на артистите. Итурбид приема и градът в крайна сметка се превръща във втори дом за нея, живее там в продължение на седмици, правейки снимки. В Джучитан Итурбид се среща със сапотеките, които управляват местната общност и икономика. Вдъхновена от тяхната независимост, Итурбид снима между 1979 и 1988 г. и след това издава монография, озаглавена Juchitán de las Mujeres през 1989 г.

Може би най-известният образ на Итурбид, Nuestra Señora de las Iguanas (1979), е портрет на жена  джукитан, облечена с корона от игуана на главата си. Изображението се превръща в един от най-известните идентификатори на града, вдъхновение за статуя и в крайна сметка се превърнало в един от най-емблематичните изображения в страната. Снимката е поставена и върху пътните знаци в града, както и върху бутилките на Mezcal (без разрешението на Итурбид) и е обект на стенописи в Лос Анджелис.

През това време Итурбид създава свой собствен стил. Нейният подпис с висок контраст и черно-белите снимки, донасят чувството за необикновеното към светското. Тя дава глас на общности, които често са пренебрегнати, но преминават отвъд репортажа, споделяйки богатството на своите култури. Това доведе до повече поръчки от целия свят. “Като артист трябва да продължиш напред, трябва да опиташ нови неща”, каза веднъж тя. “Не мога да снимам Джучитан и Джучитан отново и отново. И накрая, фотографията за мен е просто извинение да опознаването на света.” Итурбид проведе първата си международна самостоятелна изложба в Център Помпиду в Париж през 1982 г.  Оттогава нейните творби са изложени в солови изложби в Музея за модерно изкуство в Сан Франциско, Музея на изкуствата Филаделфия и Музея на Дж. Пол Гети.

Шоуто на Итурбид в Музея на изобразителното изкуство в Бостън ще се проведе едновременно с изложбата на музея „Frida Kahlo and Arte Popular“, която започва на 27 февруари. Ще бъде подходящо двете жени да проведат изложбите си, не само защото и двете са сред най-важните артисти на Мексико, но и защото на Итурбид й е позволено да снима банята на Кахло в Каса Азул, след като тя е била заключена за повече от 50 години по заповед на Диего Ривера, след смъртта на Кахло. В книгата от 2009 година, наречена„Банята на Фрида Кахло“, Итурбид описва какво е оставил Кахло, който е живял с хронична болка: опаковки от Демерол, серия от елегантни, но затварящи се задни скоби, скоби за крака, бутилка с топла вода, оцветена болнична риза. И все пак, както и при цялата работа на Итурбид, обектите поемат натрапчива строгост, приветстващи живота на друг велик мексикански артист с цялата си жизненост и болка. Подобно на Кало, Итурбид е прекарала живота си, за да намери фантастичния сред обикновените.

Магдалена Митева

About Магдалена Митева

View all posts by Магдалена Митева →