Книга за житейския и творческия път на Петър Андасаров

Премиерна вечер на литературната анкета „Защото съм такъв“ на журналиста и публициста Тодор Коруев с Петър Андасаров

По същество това бе творческа вечер с акцент представяне на новата книга „Защото съм такъв“ на издателство „Захарий Стоянов, състояла се в препълнената зала на книжарница-галерия „София прес“. Беше съвсем естествено да я открие и води директорът на издателството, нейн редактор Иван Гранитски.

Не е случаен интересът към тази, шеста поред книга на Петър Андасаров. Предишните пет тома с публицистика, есеистика, срещи и разговори  и с литературна критика поучиха своите високи оценки от читателите. Особено с интервюта и разговори, която дава знакова панорама от ярки личности, живели и творили в Българи и по света, хора от сферата на науката, литературата, културата, спорта и бизнеса. „Години наред Андасаров, освен с редакторската си дейност и авторската си литературна /поезия и есеистика/, не се уморява да бъде и журналист. Този том е много важен, защото дава от първо лице сведения и размишления за пътя в икономиката, спорта, науката, културата на редица    интересни личности, които са били строители на съвременна България от 60-те години на миналия век до началото на този век. Поводът сега е  литературната анкета „Защото съм такъв“, дело на Тодор Коруев. В нея  Андасаров се е изповядал за живяното и свършеното през първите 80 години от своя живот. Тази книга е всъщност е неговата автобиография до болка изповядана без да се скриват много неща. Това е рядък случай, защото литературните анкети, много от вас знаят се правят доста манипулативно. Но в нашия случай имаме щастливо съавторство на Тодор Коруев, който е известен с чепатия си нрав и с това, че не прави излишни комплименти, и прямия Петър Андасаров, провокирал е където е могъл на доста места автора да се разкрие, да се разголи. Така се е получила тази интересна и силна анкета.

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов се обърна към присъстващите и към авторите на литературната анкета с думите:

„Уважаеми приятели, аз се радвам, че в тази гореща юлска вечер ни е събрал таланта и добрината на Петър Андасаров. Прочетох книгата му на един дъх. Много неща от неговата биография са свързани с моя живот.Едно от нещата е, че той е редактор и кръстник на първата ми книга. Всеки, който е живял в онова време знае колко беше трудно без връзки, без татко и мама, да се издаде първа книга.

Но не за това ми е думата. Думата ми е затова, че Петър Андасаров носи едно голямо човешко сърце. Знае как да помага на хората, умее да бъде приятел и всичко това, което той е направил през своя живот му се отблагодарява по някакъв начин. Препоръчвам тази книга да я видите, да я  прочетете, защото това не са само страници за неговия живот и за творчеството му. Това е книга и за времето, поне 40-50-60 години от развитието на българската литература и култура. Андасаров не знаеше, че когато излезе неговата пътеписна книга за Афганистан, аз написах една от първите рецензии. Смятам, че освен един добър човек, той е и смел българин щом отиде там и  под куршумите видя с очите си лицето на войната и на смъртта.“

Боян Ангелов изказа благодарност и комплименти  към Тодор Коруев с неговите понякога нелицеприятни въпроси и за проявеното  писателско майсторство. За това, че той показва наистина живота на Петър Андасаров – такъв, какъвто е.

Изповедно прозвучаха словата на водещия автор на анкетата Тодор Коруев:

„Това е моята трета анкета. Първата беше с Тодор Генов. Не можа да излезе преди 10 ноември, защото не беше в списъка, одобрен  отгоре. Издаде я Иван Гранитски. Втората ми е с Любомир Котев, където акцентирах на народопсихологията. И това е третата, която може би е най-добрата.С Петър ни свързва много дълго приятелство най-вече чрез журналистиката Работихме години наред в културните отдели, в сродни вестници – аз във „Вечерни новини“, а той в „Кооперативно село“ . Познавах неговия живот, а на литературното му развитие бях свидетел. Имам с автограф всички негови книги.  За някои от тях съм писал отзиви. Дето се вика – сродни души сме“, каза в заключение  Тодор Коруев.

Обстойно, с анализ и оценка за книгата говори поетесата и литературна критичка Лалка Павлова. Тя проследи целия житейски и творчески път на Петър Андасаров, като гражданин, поет, публицист, есеист, литературен критик и общественик. Спря се на значимите жалони по този интересен и богат негов път чрез случки, събития и най-вече чрез делата и книгите му, стигнали цифрата 30!

И заключи, че всичко това го прави значима личност и творец с принос в развитието на съвременната българска литература А докато получи майсторското си свидетелство е преминал с труд и постоянство като чирак и калфа в работилницата на Кирило-Методиевото слово!

Впечатляващо бе и обръщението на дългогодишния и верен приятел на Петър Андасаров – поета Матей Шопкин, който сподели:

„Скъпи приятели, и друг път съм казвал, че за Петър Андасаров бих могъл да говоря дълго и да напиша безброй страници. Причините са много и то хубави. Една от първите причини е, че и двамата сме селски момчета и двамата сме почти връстници,  в биографиите ни има много неща, които си приличат и третата, може би най-важната  причина е, че от първата ни среща, осъществена преди години от нашия общ приятел Евтим Евтимов до днес през всички сезони и години с Петър останахме слънчеви приятели. Това е една изповедна книга, съкровена, искрена, сътворена от Петър Андасаров и Тодор Коруев с редактор Иван Гранитски. За книгата ще кажа, че тя споделя неговите скърби и радости, неговите първи надежди и мечти, предчувства ветровете на живота, навлиза в благородни детайли на душата. Всъщност тези благородни тайни са неизменна сърцевина на неговата поезия и публицистика, на редакторската и  гражданската му дейност, на неговите битки, огорчения и победи, т.е. на всичко, което придава смисъл и красота на този безначален и безкраен свят. Но всички усилия стават прах и мъгла, ако един поет няма позиция. В този смисъл първата дума, с която искам да очертая образа на поета Петър Андасаров е думата позиция. Той е талантлив, честен, открит, най-метафоричният поет в съвременната българска поезия. При него няма лъжа, няма словесни гръмотевици, няма задкулисни игри. Той, както пише Тодор Коруев, е обичлив човек, нравствен, с широка душа. Същевременно е гневен и твърд, когато трябва да отстоява своята гражданска и творческа позиция. След двете знакови думи изповед и позиция, третата дума е завещание. След всички житейски и творчески ветрове, след всички денонощия под български и чуждестранни небеса в книгата си Петър Андасаров оставя едно достойно завещание на съвременните и на бъдните поколения на България. И като слънчев ореол над това завещание блести великата дума обич“.

Матей Шопкин прочете стихотворението си „Поверие“, посветено на Петър Андасаров, написано преди години в Елешница – родното село на поета Андасаров.

Силно развълнуван заключителни думи произнесе авторът на тази значима литературна анкета Петър Андасаров:

„Благодарен съм на съдбата, че много отрано ни събра приятелството с Тодор Коруев. Струва ми се, че ако друг човек, който по-малко основно ме познаваше, тази книга нямаше да е така пълна, стойностна и дори красива. Вярвам, че с него направихме един духовен, съвременен, днешен паметник на моето слово и на моя духовен живот. Всъщност това е моят живот. Той е в тази книга!

„Искам да съм такъв, какъвто исках да бъда, когато исках да съм такъв, какъвто съм сега”.  Това е велика сентенция, която си спомням в тези мигове. Ето ме такъв, какъвто съм мечтал в младостта си да бъда, и то в една книга, която написахме  заедно с един изключително голям човек,  мой голям приятел и чудесен български журналист и публицист Тодор Коруев. Благодаря и на Иван Гранитски – този духовен пастир на българското слово и българската духовност. Благодаря на всички, които са преплели съдбите си с моята съдба и че сте останали в моята памет. В нея ще остане завинаги и тази щастлива за мен вечер с   вашето светло присъствие!“

 

 

 

 

 

 

 

 

Репортаж и снимки: Sofiapress

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →