Когато Тимъти Лиъри подтикна артистите да вземат ЛСД

Знаете ли, че не къде да е, ами в един от най-престижните университети в света – Харвард се провежда академично финансиран експеримент, по време на който 400 доброволци приемат 3500 дози ЛСД.?

Годината е 1960, а начело на експеримента стои преподавателят по психология Тимъти Лиъри. Малко след проведените опити харвардският професор превръща психеделичната субстанция в опора и стимул на контракултурата и концептуалното изкуство. Въпреки че халюциногенни вещества се употребяват през цялата човешка история, за да предизвикат преживявания отвъд релаността, Тимъти Лиъри придава на псилобициновите гъби и веществото ЛСД значение на креативни стимулатори. Психеделичните пътувания от 60-те дават тласък на една по -различна концепция за творене и естетика, които и до днес имат своя резон в артистичните практики.

Преди да се отдаде на ескперименти с упойващи вещества, Тимъти Лиъри трупа сериозна академична подготовка. Той завършва университета Бъркли с докторантура по психология и през 1959г. се присъединява като изследовател към факултета по психология в Харвард. Година по-късно той опитва “магическите гъби” за първи път в университетската лаборатория. Скоро след това е уволнен.

Именито “Хичкок” 1966. Courtesy of the Timothy Leary Archives, the New York Public Library, and the Futique Trust. Excerpted from The Timothy Leary Project: Inside the Great Counterculture Experiment, published by ABRAMS.

Професорът на средна възраст е толкова ентусиазиран от преживяването, че става най-големия прокламатор на психедилични наркотици в САЩ. Той е убеден в техния потенциал за разширяване на съзнанието и освобождаване на креативностаа. Това води до оформянето на нашата съвременна концепция за креативността като качество, което е част от нас и трябва да бъде отключено чрез отваряне на ума и сетивата. Не е изнендаващо, че откритието му много бързо се разпространява сред артистичната американка бохемия,

Не всички обаче са съгласни с Лиъри. “Креативността, на кого му пука за нея.” – казва концептуалният режисьор Джонас Мекас. – “Изкуство се е правело още преди 50 000 години в пещерите. Креативността е с нас от самото начало. Тимъти Лиъри не я е създал или променил. Тя идва от рая.”

From a Visit to Timothy Leary, Millbrook, 1965
Nina Johnson @artsy

През лятото на 65-та Мекас решава да се присъедини към комуната в имението “Хичкок”, Милбуук, Ню Йорк, събрана около Лиъри, и прочутия Ричард Алпърт, днес известен като Рам Даас. Обстановката е идилична: бяло имение с 64 стаи, заобиколено от обширни полета и площадки за децата. Двамата честно правят работилници през почивните дни, чиято тема е, както е написано в брошурите им: “Външна подкрепа за разширяване на съзнанието”. Известни творци от различни сфери на изкуството, сред които са джаз музикантite  Чарлс Мънгъс и Телониъс Монк, поетът Алън Гинзбърг, писателите Кен Киси със своята банда “Merry Pranksters”  и Олдъс Хъксли стават част от комуната.

В такава обстановка на експеримент и трипове живее Джонас Мекас, без обаче да употребява каквито и да е халюциногенни. Той си спомня за разходка из двора на имението –  “Когато Тимъти ми предложи да ме напътства, ако се реша да пробвам ЛСД, категорично му заявих, че това няма как да стане. Моето най-добро наркотично преживяване е Рембо и нищо не може да бъде по-върховно от него.” – разказва режисьорът. Той си припомня как четейки френския поет, е достигнал до мистично преживяване и прозрение. – “Каквото и да опитам, няма да направи с мен това, което успя Рембо”. След като се връщат обратно в сградата, Тимъти не се отдава на обичайния “трип”. Вместо това двамата с Мекас до сутринта четат поезията на френския поет.

MILLBROOK, NY- JUNE 16: Timothy Leary, Ph.D (right) with Rosemary Woodruff next during a communal dinner at the Hitchcock Cattle Corporation estate where he and his followers were living in Millbrook, New York on June 16, 1967. (Photo by Alvis Upitis/Getty Images)

В издадената наскоро книга “Тимъти Лиъри: Един контракултурен експеримент” обаче са документирани не малко сведения, които доказват, че за разлика от Джонас Мекас, психидилиците представляват интерес за повечето известни тогава концептуални творци, абстрактни експресионисти, музиканти. В книгата е публикувано писмо на Алън Гинзбърг до Тимъти от 31 декември 1960, което гласи: “Уилям де Кунинг ми каза преди месец, че му се иска да пробва наркотици, подобни на мескалина. Ако си в Ню Йорк и мен ме няма, му се обади. Вчера видях Франц Клайн и той също е готов да се включи по всяко време.”

Ефектът от ЛСД може да бъде проследен в цветните автопортрети на Ейдриън Пайпър и сюрреалистичните огледални стаи на Кусама, които са пряко повлияни от теорията на Тимъти за изкуството, което може да достигне до съвсем различно ниво посредством психеделичните преживявания на съзнанието. Манифестирайки своя афинитет към ЛСД културата, Кусама представя през 1967г. пърформанса “Обезличване на Аз-а”, по време на който покрива себе си и всичко наоколо с точки.

Със своята книга “Как психедиличните вещества промениха модерното изкуство” (2011г) Кен Джонсън декларира, че дори за прочутия “Спирален кей” на скулптура Робърт Смитсън и масивните стоманени скулптури на Ричард Сера вдъхновението идва вследствие употребата на психеделици. Разбира се, ЛСД не е вълшебна пръчица, която магическа помага на артисти да успеят. Понякога се случва точно обратното – след прекомерна употреба британския художник Питър Дойг е изключен от гимназията.

Експериментите в комуната на Тимъти не винаги протичат гладко. Срещу него са отправяни редица обвинения за притежание на наркотици, арестуван е често, но никога не получва присъда – той получава широка обществена подкрепа. Обвиненията не го притесняват, той умело успява да се защити публично, като прокламира радикалната мирна идеология на хипи движението, този така актуален дискурс през 60-те. Нещата обаче ескалират вътре в самата комуна и Тимъти е изгонен от нея през 68-ма. Случилото се отново не го смущава особено. Малко след това той участва в протеста на Джон Ленън и Йоко Оно, по време на който двойката седи няколко дни в легло, за да изрази недоволството си срещу военните действия на САЩ във Виетнам. Наред с Гинзбърг и други творци, Тимъти пее анти-военния лозунг на Ленън: “Дайте шанс на мира”.

“Give Peace a Chance,” 1969., artsy

Но и ерата на “децата на цветята” отмира. Краят на 60-те бележи залезът на диското, а ЛСД отстъпва място на набиращия популярност кокаин. Неговият най-върл защитник все пак е осъден и вкаран в затвора през 1970г. Представете си обаче, че той успява да избяга от институцията, благодарение на радикалната активистка тайна организация, наречена “Синоптиците”! Той намира спасение в Алжир, където се установява при политическия активист Елдридж Клийвър и организацията “Черните пантери”,

Приключенията му не спират дотук. Той е уловен от международни американски агенти и отново е върнат в затвора. Популярността му помага присъдата да бъде намалена от губернатора Джери Браун, но той излиза на свобода, само за да открие, че славата му е съвсем залязла. Оттук нататък той се губи на масовия поглед.

Ако се чудите какво става с него през следващите десетилетия, организиралият цяла комуна около ЛСД-преживяването харвардски преподавател се мести в Лос Анджелис, създава семейство и дори се занимава с политика. Накрая намира съвсем различно поле – залита към компютърните технологии и програмирането. Той дори разработва няколко видео игри по текстове на Уилям Бъроуз и графика на Кийт Харинг. Проповедникът на психеделията умира през 1996г

Популярността на ЛСД през последните години се завръща. С разпространяването на “микродозирането” – вземане на съвсем малки дози от наркотика, субстанцията започва да печели старата си слава. Отново се пишат статии, книги, правят се подкастове, за да се коментират ползите от него. Тимъти Лиъри все пак е бил на прав път.

“Без заглавие”, Фред Томасели, 2003
James Cohan, @artsy

В книгата си “Как да промениш мисленето си: Какво съвременната наука ни учи относно психеделичните вещества” Майкъл Полан разказва за личните си преживяванията с ЛСД. Той открива проучването на психолога Джеймс Фадиман, която определя оптималната доза от наркотика, която би подобрила нашата креативност: 100 микрограма от веществото(за тези, които нямат опит, стандартната доза обикновено е между 50 и 150 микрограма, според уебсайта Erowid.org, а за по-уверените и обиграни ентусиасти се препоръчват дори 300).

“Концепцията за виртуална реалност, идеята, че физическият свят може да бъде преведен на програмен език в битове от информация може би дължат нещо на ЛСД-преживяването и неговото преобръщане на материята в дух.” – пише Полан. Той предполага, че не само отделни индивиди, а цели екипи могат колективно да взимат психеделични вещества, за да започнат да мислят по-разчупено върху полето си на дейност. Не е тайна, че юпитата от Силиконовата долина прибягват до микродози, в търсене на иновативни идеи.

Като че ли “триповете” с ЛСДса най-застъпени в сферата на съвременния графичен дизайн и рекламата. Уес Уилсън и Милтън Глейзър, например, създават плакати, лога и рекламни кампании, използвайки светли, вибриращи цветове и динамични ефекти като въртене, трептене. Изгражда се отделен визуален език, базиран на ефекта от халюцинациите – ярък, разговорлив и лесно възприемим.

 

 

artsy

Екатерина Ангелова

About Екатерина Ангелова

View all posts by Екатерина Ангелова →