Колкото е по-малък един камък, толкова повече тайни носи в себе си

Една по-различна, но изключително интересна среща

Беше 277-то изданиe в литературния салон „Вечери на кръста“ на народното читалище „Пенчо Славейков“. А нейн гост бе писателят Христо Славов. Срещата наистина бе по-различна, защото той- човекът и творецът имат необикновена биография, нестандартен подход към творческата работа и изключително интересно повествование, заредено с философски проникновения и обобщения. И един твърде оригинален изказ в процеса на разгръщането на сюжета и характеризирането на героите. А те не са само хора от живия, от реалния живот, а и неодушевени предмети, които говорят и влизат във философски диалог с човека. Впрочем в повечето случаи той е между Водата, /Реката/, Камъка /Камъните/ и автора. Всичко това е литературен факт, защото оригинален е погледът, анализът и усещането за същността на нещата около човека, тези в него самия и видимите или невидими извън него. И отново ще отбележим, че Христо Славов е оригинален творец, защото не е стандартна личност и има богата биография, изградена от факти, дати, събития и способността му да анализира малките светове в нас и на големите такива над нас. Той има още и рядката дарба да намира точните, необходимите думи за градежа на своите литературни произведения.


Благовеста Касабова/вляво/, поетът Христо Славов и водещата Виктория Катранова

БТези мисли бяха всъщност внушенията от артистичните слова на Виктория Катранова, която води всичките минали досега срещи в този истински храм на духа – литературния салон „Вечери на кръста“ в читалище „Пенчо Славейков“ и от тях стана ясно защо е необикновена, тоест по-различна тази, с участието на много почитатели на литературното творчество, приятели на човека и писателя Христо Славов.

Христо Славов е роден на 17 ноември 1955 г. Завършил е „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“. Автор е на 4 книги, засега „Земно притегляне“, „Бягства“, „Преди сътворението“, „Сянката на лятото“. Член е на СБП.  Да, извън стандарта бе тази среща, защото нейният повод не бе нито премиера на нова книга, нито на конкретна годишнина на гостуващия творец. Тя бе посветена на изминатия път и написаните досега книги от този талантлив и скромен с поведението си писател. Затова и представянето му от единствената оценителка на литературните продукции през последните години, уважавана и обичана от всички, Благовеста Касабова, извая пълния творчески портрет на автора и охарактеризира не само героите му в неговите книги, но разкри и същността на творческото му кредо.

„Винаги съм харесвала много неговата проза и как се е случвало през времето, че не съм успяла да кажа това, което мисля за неговото творчество, сподели Благовеста Касабова. Христо Славов е от поколението белетристи, които през 80-те години на миналия век внесоха нещо ново и емоционално свежо в развитието на съвременната българска белетристика. Характерно за белетрестичните произведения на Христо Славов е умението му да балансира между утвърждаването на нравствената същност на героите си и незлобливото иронизиране на някои техни действия, мислене и световъзприемане. С перото си на самобитен словесен художник той успява да вникне в народопсихологията на селския човек от втората половина на 20-ти век. Щедрото писателско въображение е подплатено с реални случки и с реални хора. /“Сянката на лятото“ и „Бягство“/. Продукт на времето и начина им на живот. Той прави портрет на неподправената селска действителност и отношението на героите им към нея. Авторът съвсем естествено съвместява поетично-лиричните описания на природата с делничното и рутинното в ежедневието на жителите от с. Бистренци в което те се трудят и градят живота си. Христо Славов не остава на равнището на подсъзнателните процеси, а ги обвързва с видимата страна на битието, нравите и духа, мисленето, обстановката и климата в които живеят неговите герои.

Литературният критик Благовеста Касабова

Иносказателно-метафоричната история за реката и камъните е многопластов, етично-философски размисъл за проявите на битието и съзнанието, на времето, което променя космическите дадености, зримите и незрими неща.  Успява по впечатляващ начин да защити художествения замисъл, не само чрез символи и метафори, с емоционално и тонално въздействащи изразни средства. И така кара читателя да размисли, дали светът би могъл да живее в мир и хармония, след като още преди да бъде сътворен е представлявал арена на жестоки битки, славни победи и унизителни поражения. Последните думи на писателя в романа са показателни „Всичко, което е написано на скалата е вярно. Действително трябва да изминеш най-дългия път на  Земята – от върха до морето, за да узнаеш цялата истина. А цялата истина за първообраза на света, Христо Славов е разказал по свой неповторим начин иносказателната одисея за реката и големите камъни, за дребния чакъл, за морето,  което поглъща всичко и го отнася в безкрая“, изтъкна в словото си литературния критик Благовеста Касабова.

Христо Славов сподели, че първите три книги са излезли доста на бързо, след което е имало престой. “Десет години се занимавах с темата за камъните и за водата. В тази книга се занимавам много с философия, занимавам се с малко абстрактни неща, опитвам се да представя максимално простичко. В книгата има една моя лична философия, тема по която имам още работа. На книгата „Преди сътворението“ и предстои второ издание в Сърбия от друго издателство с друг превод”, подчерта Христо Славов.

Поетът се надява един ден да влезе в някой камък и да разбере всичко за цялия свят

Спомените на Христо Славов не са от времето когато се ражда –  17 ноември 1955 г. Спомените му не са от това време, повечето в това число и последващите и днешните са от лятото. През този сезон на земята е по-широко, водите намаляват и се показват камъните, които през зимата са недостъпни, притулени в дупки, за да изкарат студовете, сега се показват и готови на всичко в това число да помогнат на всеки, ако е рекъл да счупи и прозорец. Камъкът разбира, че е доставил голямо удоволствие на човека, стои до счупеното и гледа дали случайно няма да го засилят нанякъде отново. И Христо и камъкът са били горе долу на един акъл, но акъл който е събрал двама от най-крехка възраст ги държи дълго. После акълът им пораства и привличат и други деца да си разменят камъни по въздуха. Тук работата е станала по-сериозна, но то е защото и камъните и децата понякога имат нужда да се почувстват герои. После се разделят – Христо тръгва на училище, където от  химията, от трудностите по усвояването й, от друго ли, но прописва къси разкази и файлетони, които публикува в окръжния вестник на град Русе. Още на 10-годишна възраст се научава да прави снимки и едва завършил химическото училище, вече е редактор на многотиражен вестник и фоторепортер със служебна фотографска техника и чанта на гърба. Завършва „Българска филология“ във Велико Търново и започва да пише по-дълги разкази и файлетони. Събира ги в първата книгата „Земно притегляне“ /1983 г./, получава награда от литературен конкурс  „Южна пролет“ в гр. Хасково. След това се появяват още две книги „В сянката на лятото“ /1987 г./ и „Бягство“ /1988 г./. През 1988 г. Христо Славов се връща в с. Бистренци и среща старите си приятели – камъните и водата.

Сам камък не може да се движи, но камък с вода преминава целия свят

Романът „Преди сътворението“ е издаден през 1997 г. Веднага след издаването му Христо Славов го прочита и разбира, че от всичките си досегашни срещи с камъните и водата, почти нищо дълбоко не е знаел за тях. Общува ли са, играли са си, растели са заедно, но повече като връстници, които нищо не са разменили от душите си. Сега след много лета,  пресъхнали реки и разхвърляни навсякъде камъни Христо Славов отново взема камък в ръцете си, но сега не му идва наум да счупи прозореца с него, а го разглежда като същество, дошло преди него на Земята, което знае много истории, които са се случили и които ще се случат.

Христо Славов е посетил повече от 60 държави по света. Винаги е търсил причини да се озове във високи планини и вулкани, да бъде в равнини с непресъхващи реки или да гледа учудено песъчинките в заливите на Карибско море. И навсякъде едно и също. Камъните по света много си приличали с камъните в България. Между тях имало някаква връзка, защото знаели едни и същи неща, а много вероятно е да е имало и кореспонденция между тях, в което той не е много сигурен.

Част от присъстващите на вечерта в литературния салон на читалище “Пенчо Славейков”

Днес е друго. Христо Славов работи в строителния бизнес. Построил е много сгради в центъра на София. Управлява създадения наскоро от него Български културен център, предназначен за него и себеподобните му, а за разнообразие вече 27 години издава всеки месец няколко списания за икономика и данъци, за да не се отделя твърде много от изискванията на човешкото общество. И сега понякога хваща камък и дълго го оглежда, като кутия в която е затворено кой знае какво световно тайнство. Камъкът, както казва той е единствената кутия в света в която има много неща, които не са наредени отвън, а отвътре са поставени, и се отнасят за отвън. Искаш ли да научиш какво е отвън и какво ще бъде  – отвори камъка. И понеже никой не може да отвори камъка и Христо Славов не може, само го върти дълго в ръце, изгражда си уважение към него и внимателно го връща на мястото му. Не го хвърля, както правят някои и камъка да се удари лошо, а го връща внимателно на мястото му, с което му показва всичко което е разбрал за него или за което се досеща. Колкото е по-малък един камък, толкова повече тайни носи в себе си, защото както всички знаят, всеки един малък камък е бил голям и след това е станал малък. Колко ли истории и мъдрост е събрал в себе си, докато от голям се е превръщал в малък. Ами песъчинките край морето? Те колко знаят за миналото и за бъдещето. Водата отнася тези истории в морето, където се събират, а песъчинките остават да се надяват някой ден отново да се превърнат в голям камък. И Христо Славов, като не може да отвори камъка, като не може дума да си продума с него, остава да се надява да влезе някой ден в един камък и да разбере всичко от край до край за цялата Земя и за целия свят. Вероятно и това ще стане някой ден.

Изказване за Христо Славов направи и друг поет Николай Милчев – „Аз съм от тези, които познават най-добре човека и твореца Христо Славов, защото работихме няколко години заедно, а приятелството ни продължава от тогава до днес. Книгите на Христо Славов се оказаха пророчески, тъй като литературата и животът повече не можеха да продължават така, а животът продължи точно както беше описан тогава в литературата. Той застана на ръба на натрупванията свързани с цяла поредица от белетристи, включително и Ивайло Петров преди да се роди и след това, и създаде с тези универсални характери предчувствие за онова, което се случва днес. Би трябвало това, което той разказва в ония книги, никога повече да не се случва, ама то се случва непрекъснато. В този роман мисля, че Христо Славов разказа мита за Сизиф на обратно – не нагоре към върха, а обратно, Сизиф тук е реката. Този роман категорично е не прочетен, не е разбран все още, но съм убеден, че това предстои“, изтъкна Николай Милчев.

Висока оценка на творчеството на Христо Славов даде и Петър Андасаров, който заедно с Благовеста Касабова са общували отблизо с него и Николай Милчев в системата на ЦК на Комсомола. Андасаров бе категоричен, че в ония години те са били за него млади и умни момчета, които днес са едни от значимите майстори на българското слово.

Поетът Димитър Христов

„Тази поезия на природата и на човешката душевност, която присъства в неговата проза, този пейзажно-лиричен характер прави книгите му ценни. При всички предизвикателства на живота и действителността, той не избяга от литературата, допълни Димитър Христов.

Христо Славов благодари за присъствието на колеги и приятели – почитатели на неговия писателски труд. Той ги изненада с намерението си да продължи философията си в романа „Преди сътворението“ и може би ще се окаже пред прага на своеобразното му продължение в нова книга със заглавие „След сътворението“.

И раздаде, подарявайки ги, свои книги с автографи.

Срещата завърши с разговори на чаша вино.

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →