“Лъвов мост” е изграден по идея на Христо Данов след Освобождението. По първоначален план той трябва да бъде мемориален комплекс за всички българи, загинали около Владайската река, защото до Освобождението там са екзекутирани престъпниците. Причина затова е, че в Османската империя е съществувало правило – ако престъпникът не е от града, трябва да бъде обесен пред онази врата, през която е влязъл в него. Сред загубилите живота си край “Лъвов мост”, който преди е бил наричан “Шареният мост” са участниците в Априлското въстание Тодор Малеев и Стойчо Рашков, както и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стойцев. Той е заловен край Радомир, докато уморен от тежкия път, се топли на огъня на един овчар.
Проектът за построяването на “Лъвово мост” е посрещнат изключително добре от българските политици и интелектуалци и изграждането му започва през 1889 – 1891 г. от фирмата на известните чехи братя Прошек. Строежът и украсата на моста са по идея на Вацлав Прошек. Бронзовите фигури на лъвовете са направени във Виена от австрийската фирма “Рудолф Филип Вагнер” и символизират героизма на загиналите.
За съжаление цялостната идея не е напълно завършена и от мемориала се построяват само мостът и четирите постамента с лъвовете. За сметка на това проектът струва колосалната за това време сума от 260 000 лв. – факт, който дава началото на множество анекдоти. Един от тях гласи, че неслучайно лъвовете са отлети без езици – това се случва, за да не разкажат колко пари са откраднати при построяването на моста. Според друг анекдот лъвовете онемяват, за да не им се налага да говорят за подвизите на “жриците на любовта”, които се навъртат в близост до моста.
В днешни дни Лъвов мост е едно от най-важните кръстовища на централна София. Мостът е с дължина 26 м и с широчина от 18,1 м, като свързва Централна автогара и Централна жп гара с останалата част на града. Така той и намиращият се около него площад се превръщат в един от най-популярните символи на столичния район Сердика, както и в архитектурен и художествен паметник на културата. БГНЕС
