Добре оформените женски извивки са на почит в днешно време, но това не е просто днешна краткотрайна мода. Очертаните извивки на жената са символ на изящество и плодовитост за различни култури и през отделни епохи още от зората на човечеството. Женствеността няма един размер форма и тази естетика търпи поврати през вековете. Нека отделим момент на красотата на дамите от картини на известни художници и древни произведения, които ни представят женствеността в цялото ѝ разнообразие
Венера от Вилендорф
Вилендорфската Венера е най-известна от всички “древни Венери” намерени при археологични разкопки в Европа. Всъщност това са първите известни репрезентации на човешкото тяло в историята. Името им идва от асоциацията с римската богиня на любовта и красотата, въпреки че исторически нямат връзка с нея. Със сигурност Венера от Вилендорф не е наричана така от своите съвременници и не е ясно дали е била възприемана като богиня или идол. Заради своите добре очертани форми – пълни гърди, изпъкнал корем, ханш и бедра, се предполага, че тя е свързвана с плодовитостта и плодородието. Ако приемем, че това е тогавшният идеал за красота, то съвършената жена ще бъде тази, която е по-пищна и следователно би имала предпоставките да роди повече деца. Статуетката няма лице, изглежда красивите очи и устни не са били тогавашен фокус, всичко е съсредоточено върху плодовитостта, която дава по-голям шанс за оцеляване. Компактните й размери от 11 см., с които може да се побере в човешка длан, се предполага, че е била лично притежание на своя собственик. Статуята от оолитен варовик, датира от Палеолитния период и е на повече от 25 000 години.
Афродита Книдска
Античните гърци ни оставят в синтезиран писмен вид своя идеал за женска красота, благодарение на Хезиод ( 8 – 7 в. пр. н. е.), който описва първата жена като kalon-kakon, което буквално означава “прекрасно, но и пагубно нещо”. А как е представяна съвършената жена през Античността?
Нейното тяло трябва да спазва идеални, математически изчислени порпорции. Платон има заслугата за правилото на “златната порпорция”(още божествена порпорция), което е символ на красота, хармония и съвършенство в изкуството, но и в цялата природа около нас. Неговият колега Питагор продължава по-нататък с философските си идеи за хармония и съотношение. Накратко, той изчислява, че за да бъде възприемано като красиво, лицето на жената трябва да бъде две – трети по-широко, отколкото дълго, като двете му страни трябва да бъдат напълно симетрични.
Афродита Книдска е една от най-прочутите скулптури в Антчина Гърция. Дело на скулптура Праксител от Атина, тя първото произведения, в което богиянта на любовта е показана гола и едно от първите изображения на голо женско тяло в пълен размер за Античния свят изобщо. Дотогава древногръцката скулптура е доминирана от идеала за мъжкото героично атлетично тяло. Създадена с идеята да носи естетична наслада, независимо от кой ъгъл се наблюдава, Афродита Книдска е известна със своята красота. Изобразена е в момент, когато богинята се подготвя за ритуална баня и посяга към свота кърпа. Тя прикрива с ръка своите интимни части и вниманието пада върху горната част на тялото ѝ и откритите гърди. Лицето ѝ е нежно и изящно: “с лека усмивка, която съвсем леко разкрива зъбите й” – пише Лукиан, въпреки че в по-късните реплики не е представена съвсем по този начин.
Поръчката за изработка на скулптурата на богинята идва от жителите на Книд с идеята да бъде поставена в нейния храм в града. Прексител извайва Афродита в два варианта – гола и облечена. Те избират втория, защото скулптурата на голо тяло е нещо ново и скандално за времето (ок. 370 – 340 г. пр. н. е.). До този момент женските фигури са изобразявани с дрехи, докато мъжкото тяло e показвано голо още около триста годни преди това. Афродита от Книд не оцелява до наши дни, но е изобразена на книдски монети, по които е направена нейна възстановка.
Средновековна дама от рицарска поема
Да се говори за естетика на женската красота през общото понятие за “Средновековие” като нещо общовалидно би било твърде обобщено. Самият период започва и протича по различен начин в отделните части на Европа. Освен това има съществена разлика между Източната и Западната част на континента през 5ти – 15-ти век. Нека се спрем върху стереотипа за идеалната жена от рицарските легенди и песни. Трябва да се подчертае, че аристократичните бракове се сключват предимно като сделка за власт и територия, а рицарската любов, която възпява любимата дама се случва извънбрачно и преминава в платонично желание.
Дългата коса, особено ако е светла и руса, е смятана за най-привлекателната част от женското тяло, ето защо, за да не стават обект на нечисти помисли, девойките покриват косите си, преди да пристъпят в християнски брак. Религията не позволява женското тяло да бъде разголено публично, но отделни негови части като китки, глезени се подчертават и са намирани за особено атрактивни. Светлата и бледа кожа, която не е почерняла от работата на слънце, е символ на аристократизъм. Oсвен това жените често оформят веждите си в много тънка линия, за да може челата им да изглеждат по-високи, което също е считано за красиво. Красивото тяло трябва да бъде високо, симетрично и сравнително слабо, с тънка талия.
Раждането на Венера
Импулсът на изкуството в Ренесанса се води от философията на хуманизма, която се опитва да възкреси и да подражава на направеното в Античността. Художниците вече не се ограничават с чисто християнска иконография. Те започват да възпроизвеждат митологични сюжети и да копират картини и скулптури на гръцки и римски творци, следвайки техния идеал за хармония и красота. Естетичните възгледи на ренесансовите майстори се определя от новите(или преоткрити) философски възгледи, визуалния им опит, който изследва заобикалящия ги свят, но те също така се съобразяват и с изизскванията на своите покровители и меценати, както и с обществения си статус да бъдат равни на поетите и архитектите по престиж.
Венера на Ботичели(около 1480г.) е най-типичният пример за идеалната красота на нежния пол за Ренесанса в Италия. Картината, по-известна като “Примавера” показва величието на богинята при нейното рождение от пяната на морската вода. Ясно личи възвръщането към античния идеал – голото женско тяло е показано в цял ръст, подобно на древногръцка скулптура. Въпреки това, според Кенет Кларк тялото и се разминава с античната форма е един не толкова физиологичен, колкото ритмичен и структурен аспект. Цялото й тяло следва готическата линия на слонова кост. Нейното тяло не е така порпорционално и създава представата, че не стои, а плава в пространството. Раменете ѝ, вместо да оформят нещо като архитрава към торса, както в античната голота, се спускат продължават линията надолу към ръцете ѝ в същия плаващ поток на движение, който носи и нейните коси.
Идеалната ренесансовата мадона е сензитивна и витална. Тя има светла кожа, но с подчертано зачервени страни и меко, кръгло лице. Тя е по-скоро идеал за красота, отколкото реален обект. Рафаел споменава, че повечето за повечето си картини не използва реални модели, а просто представата за женско присъствие. С Ренесанса започва преход – от простото обмисляне на жената като източник за раждане на деца и неравностойна на мъжа към осъзнаване на нейното равностойно място в света.
следва продължение…
