Недялко Йорданов. Старата година

Ах, напоследък не разбирам защо… И по каква причина
празнуваме, че си отиваш ти, умирающа година…
Вместо за тебе да поплачем, погребвайки те безвъзвратно…
Ликуваме… Страхотен празник… И няма връщане обратно…
Салюти… Пищно погребение… Човечеството тържествува!
За Новата… И не се сеща за теб все пак да потъгува…
Не ми се искаше да тръгваш… А колко бързо се изниза…
И ето те сега… Куцукаш…. Последно… Със посмъртна виза….
И още малко…. Още малко… Ти, стара моя…. Свидна моя…
С ръка добра и костелива ще ми помахаш на завоя.
Не беше цвете… Беше всъщност понякога съвсем жестока…
И въпреки това… Не исках… Върви!… Изтекъл ти е срока…
И Новата! Стои на старта! И гонг!… И почва да живее…
И лекомислено не мисли, че почва всъщност да старее…
И все така… И ни завърта отново горе кръговрата.
С надеждата, че ще я има… Завинаги… Поне Земята…
Анжела Димчева