Анжела Димчева
Премиерата на най-новата стихосбирка на Атанас Капралов „По мярка на духа“ (издателство „Летера“, 2021) събра над 150 фенове на неговата поезия в изисканото пространство на Софийска градска художествена галерия. Високият градус на поетичното слово отекваше сред великолепните картини на жените художници в българското изкуство от 20-те и 30-те години на ХХ век. Участието на звезди от поп музиката привнесе не само шоу динамика на събитието, но и въплъти мечтата на много поети да видят как стойностна поезия се превръща в хитове. Когато говорим за изявените български поети, винаги би трябвало да отбелязваме факта, че Атанас Капралов е сред тях. Неговият оксиморонен начин на стихописване формира оригиналния му почерк, защото притежава способността да преодолява себе си, да не скрива себе си зад общоприети думички и красиви шаблони, а от неодушевената материя да изважда субстанцията на живота.
Чаровният дует Кристина и Михаил Белчеви откри вечерта с песента „Спомен за утре“ по стихове на Атанас Капралов и музика на Хайгашод Агасян. Поетът започна рецитала си с творбата „Мама бди“, последваха повече от 10 стихотворения, които се редуваха с още песни по негови стихове и с академичен анализ, дело на д-р Елена Алекова, д-р Йордан Нанчев и доц. д-р Георги Цанков.
„Поезията в тази книга е изстрадана. За мене думите са живи същества, които трябва да минат през разума и сърцето, за да оживеят, за да влезе кръв в артериите им и те да добият истинския смисъл, който да носи енергията на хората. Поезията е онзи стимулатор, който дава надежда. Дори и в най-тъжното си послание аз се стремя да дам нещо светло“ – призна Атанас Капралов и прочете стихове, писани преди 30-35 години, но все така актуални с посланията си.
Йордан Нанчев направи интересен контрапункт на мисълта на Атанас Далчев, че у нас има таланти, но липсват характери: „Но именно Капралов е ярко съчетание между талант и характер“.
В анализа си Елена Алекова се спря на сериозната творческа работа на поета върху конструкцията и шлифоването на поетичното в книгата „По мярка на духа“, акцентирайки на важността на душата и духа, на познанието и авторската интерпретация: „Познанието за духа се открива чрез поезията, защото тя също е от духа. Чрез тази книга ние добиваме реална представа за духа – долавяме различни негови качества – саможертвеност, мъжественост, небесна светлина, необятност… Който провижда какво е духът, провижда и неговата мярка. Тази поезия е стълба към небето…“.
Доц. Георги Цанков, който е автор на предговора в книгата, изрази възхищението си от многобройната публика и изведе същностни черти в оригиналния почерк на автора: „Капралов е от поетите, които никога не са се бояли да кажат истината. Неговите стихове, писани преди промяната, са все така жизнени и актуални! Той е човек с невероятен характер, готов да се бори за идеята. В стиховете му няма клишета, нито фалш, тя съчетава модерността с класическото светоусещане и удря право в сърцето. Ако има надежда, то тя идва от невероятната любов, защото той превръща любовта в съдба“.
В този емоционален празник на синкретичност между музика и поезия публиката аплодира и останалите участници в премиерата, които я накараха да запее с тях още песни по стихове на Капралов: Хайгашод Агасян („Предопределеност“), дует МАНИЯ („Космичен блус“), Надя Ботева („Небесно пиано“), дуетът Ивайло Гюров – Нелина.
На събитието присъстваха: доц. д-р Пламен Славов – зам.-министър на културата, Боян Ангелов – председател на СБП, Захари Иванов – председател на Асоциацията на софийските писатели, Екатерина Джумалиева – директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, д-р Аксиния Бутева от МК; композиторите Вячеслав Кушев и Росалин Наков, писателите Матей Шопкин, Благовеста Касабова, Петя Цолова, Георги Константинов, Банко П. Банков, Петя Йотова, Атанас Звездинов, Надя Попова, Бойко Беленски, Бойко Ламбовски, Катя Зографова, Илко Славчев, Хайри Хамдан, Владислав Кацарски, Джина Дундова-Панчева, Роман Кисьов, Красимира Макавеева и др.
Из книгата „По мярка на духа“:
Атанас Капралов
В няколко мига
Сбирам се целият в няколко мига:
тук – струйка радост,
там – кладенче скръб.
Вчера потеглих,
а вече съм стигнал…
Ето ме – седнал на земния ръб.
Даже по детски краката си люшкам –
нищо че бездната зее отпред.
Детството сякаш било е наужким,
младият полет –
с разбит самолет.
Зрелите цѐли проклеха върха си –
всеки връх
бранят студ,
вятър
и сняг.
Сръфа ръждата другарствата късни,
старите срещам под вражески флаг.
За да спася моя свят от измама,
има ли остров пуст някъде?…
Не!…
Вярвах до смърт само в укора мамин,
само че точно смъртта го отне.
Толкова исках душа да налюбя,
ала се блъсках в прегради от плът.
Вечно се търсех –
и все бях изгубен!
Вечно пътувах –
и все нямах път…
Днес пък се чудя:
в небе или в бездна
ще ме запрати сакралният миг?
Гледам нагоре –
и смисълът чезне.
Гледам надолу –
и качва се вик!…
2020
