Бунтарката Маргарита Петкова на 65!

Поетесата, по чиито стихове са написани повече от 100 популярни поп песни, навърши  на 21 февруари 65 години! Да е жива и здрава, да пише, ние с нетърпение ще очакваме новата й книга!
МАРГАРИТА ПЕТКОВА
СЛЕД!
Ако Господ реши да те вземе при себе си,
как да кресна: “Проклет да си, Господи!
Ти превръщаш най-грозните патенца в лебеди,
възкресяваш из мертвих с небрежно докосване,
изцеляваш прокажени и прощаваш на грешници,
и закриляш най-нищите, и наказваш търговците,
дето в твоите храмове разпродават и свещите,
и църковната утвар, и вярата, Господи!
Ти Си край и начало, и живота, и пътя,
и нали все повтаряш “Истината ви казвам”,
а от Твоите думи просто днес не ме свърта,
да съм бедният Йов ли е Твоята казън…
Аз не съм героиня. И не съм богоравна.
Щом Ти даваш живот, само Ти го отнемаш.
Щом така си решил да е Твоята слава,
да е Твоята воля! Но след мене. СЛЕД мене!”
© Маргарита Петкова
Добромир Банев и Маргарита Петкова
ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ
Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели – книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и в локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало –
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.
© Маргарита Петкова
ПЛЕТАЧКАТА НА ДАНТЕЛИ
Най-красивият мъж на света
идва тайно и явно при мене.
От минутите шал му плета,
и пуловер – от нетърпението си.
Нижа дните на тънки игли –
колко нежна и здрава е нишката!
Като слънчеви бегли стрели
се забиват в мене въздишките му.
Като в лунна дълбока вода
се потапям в очите му коси
в оня миг, в който шепна „Да!“
под челото му среброкосо.
И дъхът му над мене вали
като пролетен дъжд – без умора…
Трепкат тънките светли игли
в моите пръсти – надолу-нагоре –
и кълбото от страст се топи,
и с дантелени дипли прикрива
как на моето рамо спи
най-красивият мъж. И най-щастливият.
© Маргарита Петкова
Маргарита Петкова, Катерина Евро и Дбромир Банев
С ТЕБЕ
Свещи да има на масата. Вино да има.
И тишината кротко да спи на перваза.
Август да бъде – най-прединфарктният климат.
И цвете да има – от теб подарено – във вазата.
Нежно да бъде. Светло. И малко тревожно.
Песен да има. Без думи, но да я има.
Теб да те има – и от мен по-невъзможен.
Истинско да е. Неповторимо.
Хубава да съм. И ти да го кажеш.
Чаши да звъннат, дъхът ми свещта да люшне.
Всичко да има. Болка да има даже.
Но да не свършва.
© Маргарита Петкова
LAST
Не че няма къде да отидеш,
но под този пласт рехав озон –
аз съм твойта последна Колхида,
ти си моят последен Язон.
Завържи се за мачтата яко
и за мен да забравяш не смей –
аз съм твойта последна Итака,
ти – последният мой Одисей.
Не че взе да нагарча животът,
но му помня и сладкия вкус –
аз съм твойта последна Голгота,
ти си моят последен Иисус.
На ръба на вселенската бездна
райска ябълка ще ти подам –
аз съм твоята Ева – последната,
ти си моят последен Адам.
© Маргарита Петкова
Богдана Карадочева и Маргарита Петкова
ХВЪРЛЕН КАМЪК
Не хвърлям камъни, а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам, не крещя: „Ограбват ме!“
Когато взимам – не го правя скришом
и всички виждат точно колко имам.
Под всяка своя дума се подписвам
и непременно с цялото си име.
Знам колко съм удобна за мишена –
глава не скланям – виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене, а от стръмни скокове.
От полети. От бягане с препятствия.
От щурмове „на нож!“, не на прибежки.
Що камъни по мене са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!
Събирам ги. Със тях ще вдигна бойница
и щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки, хвърлил камък, ще се срути.
© Маргарита Петкова