Анжела Димчева
В тези наситени с културни събития дни, когато по едно и също време в София публиката не може да избере между концерти, изложби и премиери, в пълната зала на читалище „Славянска беседа – 1880” се състоя представяне на две книги и рецитал от творби на български и гръцки език на двама популярни автори: Георги Константинов представи двуезичната си книга „Дърво и птица” (издадена в Атина), а Василка Петрова Хаджипапа – „Огледални вселени” (изд. Хайни”, България). И двамата автори са членове на Съюза на българските писатели и на Българския П.Е.Н.-център.
Събитието се проведе под егидата на Н. Пр. Мариос Кундуридис – посланик на Кипър в България, и беше организирано от Българския културен център „Възраждане” – Лимасол. На самата вечер присъстваха дипломати, политици и общественици, сред които бяха: експосланикът на България в Кипър Христо Георгиев (Добротинов), експосланикът на Кипър в България Ставрос Амвросиу и проф. Огнян Герджиков – бивш служебен премиер.
Вечерта се водеше от Добрин Финиотис – ръководител на Българския културен център „Възраждане” – Лимасол, а музикалните интермедии бяха възложени на вокална формация „Светоглас” – Даниел Спасов и Милен Иванов, които изпълниха песните „Месец” и „Пуста младост” на фолклорна основа, както и старинни акапелни балади, и църковни песнопения.
В началото свои мисли за двамата утвърдени поети сподели писателката Здравка Евтимова, която разказа спомени за първата си среща с Георги Константинов: „Присъствието на тези двама прекрасни поети превръща това пространство в храм на топлотата, обичта и всичко хубаво, което човечеството е създало в дълговечната си история… Когато като ученичка прочетох за първи път негови стихотворения, си казах: това е човек с огромен талант. Винаги е бил пример за мен, неговата поезия не се подчинява на физически закони, а на законите на гениалността, тя е българското високо небе. Всеки, който прочете неговата поезия, ще стане негов приятел завинаги, за такава поезия няма смърт. Благодаря му за всичко, което е направил за мен и останалите поети на България, за новите поколения автори. Той подарява щедрост и щастие, неговата поезия блика и пробива злото!”. Здравка Евтимова разказа как в гр. Крайова е прочела стихотворението „Дърво и птица” и веднага американският поет Уилям Уолък от университета „Ню Джърси” е възкликнал „Аз знам това стихотворение, то е популярно в САЩ, Георги е мой приятел!”. После Здравка сподели впечатления за поезията на Василка Петрова Хаджипапа: „Нейната поезия достига до всички слоеве на обществото, тя е един топъл поглед, който докосва до болното място и то оздравява. В нейните стихове няма омраза, а само светла тъга! Благодаря и на двамата – вие подарявате епоха на българската поезия!”.
Двамата автори си партнираха на сцената, като Георги Константинов четеше на български език негови популярни стихотворения от двуезичната книга „Дърво и птица”, а Василка Петрова Хаджипапа ги четеше на гръцки език.
Трябва да се отбележи, че тази книга се е раждала дълго време на гръцки език – още от 2009 г., когато по време на Европейска писателска среща на о. Лесбос Георги Константинов се запознава с Василка Петрова Хаджипапа и нейния съпруг – известния писател от Кипър Христос Хаджипапас – дългогодишен председател на Съюза на кипърските писатели. Започва постепенното превеждане на негови стихове на гръцки език и публикуването им в гръцки и кипърски издания.
В диалога между двамата поети поетесата говори за стила и посланията на Георги Константинов, а той представи нейната стихосбирката „Огледални вселени”.
„След нашето запознанство Василка Петрова Хаджипапа стана редовен и желан сътрудник на сп. „Пламък”. Стиховете й тогава носеха особен облик, чувстваха се най-добрите черти на съвременната ни поезия, но те бяха в комбинация със Средиземноморския простор, с ярките цветове на кипърската пролет. Заедно със съпруга си тя преведе десетки български поети. В специален брой ние представихме над 50 кипърски поети и белетристи – една своеобразна антология на кипърската литература. В новата й стихосбирка „Огледални вселени” откриваме множество нови творби и избрани предишни стихотворения. Не само литературоведите, но всички читатели на поезия, разтворили страниците на тази книга, ще се убедят, че имат пред себе си не единствено книга с добре избрани стихотворения, а важна за един творчески път стихосбирка, която е почти завършен творчески портрет. Портрет, показващ вдъхновена, мъдро осмислила своите чувства поетеса, извисена духовно личност, разкрила до болка душата си. В нейните „Огледални вселени” се оглеждат не само небесните звезди, морските вълни, изгревите и залезите, но и всекидневните трептежи на духовния човек, на извисената човешка същност, стремяща се да разгадае всички въпроси на битието. Човешка същност, която сама по себе си също е необятна вселена“ – даде своята оценка Георги Константинов.
От своя страна, Василка Петрова Хаджипапа анализира поезията на своя колега-поет с думите: „Георги Константинов е нежен лирик, ироничен скептик и буден мислител. Книгата „Дърво и птица” представлява първият допир на гръцкия читател до творчеството на един от най-значителните съвременни български поети… Той принадлежи към поколението поети, които разкъсват рамките на идеологическата норма в тогавашната социалистическа България. Поетът навлиза смело и с модерна, освободена поезия във сферата на личните преживявания, на човешките чувства при допира им с ближните, природата , вселената. Възпява любовта в стихотворения, знаещи се наизуст от огромен брой негови сънародници – много от творбите му са превърнати в песни”.
В поетичния диалог се преплитаха десетки български и гръцки поетични творби. Ето някои от тях:
Георги Константинов
Дърво и птица
Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света…
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото – крила.
Василка Петрова Хаджипапа
Емигрира България
Емигрира България.
Моята родина.
Емигрират хора и ембриони.
Старците, сами оставени,
емигрират и те
в небесната чужбина.
Емигрират дърветата,
отвлечени робини.
Ако можеха,
щяха да емигрират
и реките отровени.
Похитени са
цели гори.
Дори планини.
Накъде емигрира България?
На прозното място остава
човешка и природна пустиня.
А емигрантите тръгват,
заровили сърцата си
в земята на България.
И питам се
на пътя на кервана зловещ
кой ще застане…
Георги Константинов призна, че стихотворението „Дърво и птица” е негова визитна картичка, вече е преведено на повече от 20 езика и е включено в 35 национални и световни антологии: в САЩ, във Франция, във всички Балкански държави, дори в Катманду: „То ме е сприятелило с много поети по света!”.
Василка и Христос Хаджипапас споделиха още моменти от преводаческата си практика.
В залата авторите раздадоха десетки автографи и бяха поздравени от техни колеги писатели от България и чужбина: Здравка Евтимова, проф. Златимир Коларов, Катя Зографова, Аксиния Михайлова, Христос Хартомацидис (Гърция), Светла Георгиева, Александра Ивойлова, Светозар Аврамов, Мая Панайотова (Белгия) и др.
