Не помня момент, в който да съм искала да ставам друго освен художник. Мисля, че от най-ранна детска възраст съм знаела, че това е моето призвание – така започва разговорът ни с Мария Илиева, изтънчена и деликатна млада жена, чиито картини завладяват с невероятна детайлност и реалистичност на изображението. Тя е многолик творец: изпод четката ѝ се раждат приказни детски илюстрации, колоритни натюрморти, изящна живопис и най-нежните женски образи и портрети.
Мария Илиева е завършила специалност „Стенопис” в Националната художествена академия в София и през 1996 г. заедно със сестра си участва в изографисването на криптата на Руската църква в София.
Това беше един много интересен проект – разказва Мария. – Той беше поверен на много талантлива монахиня-художничка – сестра Магдалина от Княжевския манастир, а ние бяхме избрани да бъдем част от изпълнителите. Работихме със смесена техника, боите разреждахме със специална яйчена емулсия, направена по тайна рецепта. От сестра Магдалина научихме невероятно много за иконописта. Тя е била ученичка на Илия Бешков и на руския монах-иконописец Николай Шелехов. Караше ни да работим полупрозрачно, нежно, в прекрасни меки тонове.
Тази нежност и ефирност на образите Мария ще пренесе в изображенията на българките в народни носии. Но това ще стане години по-късно, през 2007-а, а дотогава ѝ предстояла работа по великолепни стенописи по поръчка. Но не само:
През 1997 година търсих подходящо място да изпълня моята дипломна работа – разказва историята на един друг уникален стенопис Мария Илиева. – Потърсих съдействие от тогавашния посланик на Русия в България Александър Авдеев и той ми предостави една от стените в училището към посолството на Русия. Работих цели 7 месеца. И сега кабинетът по история, където са изобразени двамата покръстители на България и Русия – свети княз Борис и свети княз Владимир и сцената „Рождество Христово”, е превърнат в музей на училището.
Пленяващи, спиращи дъха, поразяващи с красотата си – такива са българките в картините на Мария Илиева. Първата девойка в народна носия е отхвърлена от галерията, където художничката излага творбите си, като прекалено претрупана, и Мария решава, че това не е нейното. Но след известно време прави втори опит и тази картина се продава още в ателието за рамки. Мария вижда в това знак, че се е справила добре и това ѝ дава стимул да продължи. Именно тази серия – българките в народни носии като олицетворение на невинност, чистота, любов и красота, превръща Мария Илиева в най-разпознаваемия съвременен български художник, със собствен, неподражаем стил. Впечатляващите портрети сякаш са живи, а от всеки образ струи неподправена женска хубост и нежност.
