На 2 юни купете луксозния том на Христо Ботев “Поезия. Публицистика”, издание на Фондация “Българско слово”

Този том с избрани произведения на Христо Ботев е съставен и обговорен литературно-критически от проф. Кирил Топалов. Изданието “Поезия. Публицистика” (430 стр. +фотоприложение) на Фондация “Българско слово” е с твърди корици и ще се превърне в настолна книга за вашето семейство”. Цената е символична – 15 лв., а на Пролетния базар на книгата 2021 се продава за 13 лв.

 

ЧАСТ ОТ ПРЕДГОВОРА КЪМ ИЗДАНИЕТО

ПРОФ. КИРИЛ ТОПАЛОВ

Величието и силата на Ботевото литературно дело иде от пълното му сливане с жизнената съдба на поета, от факта, че то е изповедно, искрено, творчество на големи мисли и чувства. Близка до народната песен, Ботевата поезия заема най-ценните й художествени качества, за да ги извиси на ново, много по-високо естетическо равнище. В тази поезия е силен полъхът на революционната романтика и тя нарежда своя автор сред най-великите поети на човечеството – Байрон, Хайне, Пушкин, Петьофи, Мицкевич… Христо Ботев сътвори новаторска поезия, която сама стана начало на най-трайната традиция в българската литература – на нейната демократичност, национална самобитност и съзвучност на общочовешките хуманни вълнения.

Има писатели, за които приживе се пише много, но след смъртта си бързо се забравят, или, както го е казал народният поет Иван Вазов – “И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат…” С едно-две изключения никой не е споменал Ботев приживе като писател, но за сметка на това през изминалите вече повече от сто и четиридесет години от неговата гибел се натрупа цяла планина от изследвания върху живота и творчеството му. Едва ли обаче има друг български писател, за когото да е писано толкова много, а да е казано толкова недостатъчно. Както се случва с всеки голям национален мит, името му е изкористявано от политически подбуди, за свое знаме са го използували полярно противоположни политически сили, приписваха му се никога неписани от него, иначе идеологически атрактивни политически клетви и веруя. Вероятно е логично – в отношението към могъщия национален мит винаги се съдържа и елемент на обожествяване, а откакто свят светува, в божеството еднакво усърдно и с еднакво непоклатимо усещане за правота се кълнат и принцът и просякът, и палачът и жертвата, и грешникът и праведникът, и убиецът и самарянинът, но в края на краищата и всичко това дава по един или друг начин своята лепта за разбиранeто на сложния свят на Ботевата поезия.

Пътуването към този свят е безкрайно и многопосочно, защото е пътуване в един истински, уникален художествен и интелектуален космос. То започва още от люлката на всеки българин и го съпровожда през целия му живот, така както за българското общество започна в най-ранните му следосвобожденски години  и ще бъде един от неговите вечни духовни ориентири в пътя му към бъдещето.