АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Антологичната книга на Боян Ангелов e вградила посланието „Универсум” не само на корицата, но и като внушение в подтекста, в детайла на изображението, в емоцията, зад езиковия код. Книгата съдържа 65 стихотворения, разпределени в 4 цикъла, и се появи на книжния пазар в края на 2020 г. с логото на издателство „Лексикон”, под редакцията на Благовеста Касабова.
Някой би казал, че в екзалтацията на днешния кризисен период хората нямат нужда от вглеждане в божественото, универсалното, общочовешкото. Но нима поезията не е призвана точно към важния синтез? Да надмогнем дребното и битовото, пошлото и скандалното, завистта и политическата войнственост, за да се извисим и приближим към вечните ценности, забравени в надпревата за материалното, смачкани в казана на технологичното и виртуално отчуждение.
Тази стихосбирка идва точно навреме, когато Природата ни припомни, че човекът е твърде нищожна брънка в еволюцията, а моделите на обществените парадигми – дълбоко погрешни. В 2020 г. „световното село” се изпразни физически, духът се взриви, а душата се прегърби. „Демиургът” в едноименното стихотворение на Боян Ангелов прозира тази драма, в която „тялото остава настрани”, за да може разумът „да завърже / вярата с безкрая”. Според авторското виждане светът има нужда от „друга лирика на свободата”, от едни „нежни скорости”, от откровение, където „думите са гръм в небитието”… Очевидно тук не става дума за революция, а за онази изгубена човечност – най-страшната болест на цивилизацията. Да признаеш своите грешки, не е просто покаяние, а нова форма на етика, включваща благородство, диалог, любов и разбирателство. Ще видим всичко това в стихотворенията „Приемане на тъгата”, „Непохватният”, „Ипостас”, „Богатство”, „Другата възможност”.
Боян Ангелов често интерпретира темата за родната земя, но без учебникарската патетика. При него интровертният рисунък извайва тялото на родината по един деликатен, метафоричен и оксиморонен начин. Защото видимото винаги е лъжовно, а всяка истинска почит е безмълвна. Книгата е богат калейдоскоп от топоси – географски и лирични, екзистенциални сенки и философски препратки, тя е четиво за неспокойните души, които са готови да се променят. Поантата на последната творба ни стряска: „И страх ме е, че не умея / да пиша с кърваво мастило”.
Какво е за поета онова съкровище, събрано в потребителското лого „всичко”? Ще разберем от стихотворението…
Боян Ангелов
ВСИЧКО
Отникъде той не дойде и не замина,
защото цялата земя му е родина.
Той никому не е длъжник, той сам се буди.
Не се научи на лъжи и на принуди.
Защото е роден такъв – смълчан и нежен –
приема всеки удар в гръб за неизбежен.
Не може да го промени и злата фея,
защото всяка доброта споделя с нея.
Такъв е – явен и открит – с чело високо.
И всичко в неговия свят е слънцеоко.
