ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
На моя приятел Хубен Стефанов
Европа – млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
БЪЛГАРИН
Посвещавам с болка и гордост това стихотворение
на всички от моето родно село Хухла!
О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.
И цял живот, наказан с участ клета,
с една почти безхлебна нищета,
да носиш тихо своята несрета
и свойта трудна българска съдба.
Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от сърце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от „Дондуков“ две.
О, колко трудно е да си наказан
от Бог и цар в един забравен край.
Презрял нихилистичната съблазън,
да вярваш, че земята ти е рай.
И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш: „Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!“.
ГОСПОДИ, СЛЕЗ ДА ВЕЧЕРЯМЕ!
Господи, слез да вечеряме! Слез, че духът ми, бедният,
три нощи вече вечеря с една Дебелянова строфа.
Добрите вести лежат в общинската ортопедия,
с потрошени нозе от една демократическа катастрофа.
Господи, слез да вечеряме! Стана сърцеопасно
да се живее с този, лудият мой дух сиамски,
с бялата земна надежда – в черно калугерско расо,
с мойта набожна воля, с моя нрав балкански…
Господи, слез да вечеряме! Няма да се похваля,
че ти харесва мойто ивайловградско вино,
че се загледа в жената, която нощем галя,
но вече десет години не съм завел на кино.
Господи, слез да вечеряме! Няма да се оплаквам,
но искам твойта тайна божествена да науча:
кажи ми защо животът ни цял живот е очакване,
че нещо добро, че нещо хубаво ще се случи?
Господи, слез да вечеряме! Няма да те помоля
нито за хляб, ни за сол, ни за живот без тревога.
Виждам те как се мъчиш да бъде твоята воля –
затуй – като мъж и българин, искам да ти помогна.
Съгласен съм с това, че ви приличам
на жив робот пред фурната за хляб.
Духът ми страда, моят дух е болен
и грешен, а душата ми – сама…
Защо самоизтръгнах своя корен?
Не знам защо, но знам, че е вина.
РОДИНА
На Тодор Чакъров
В мадоните от ярките плакати,
в платена песен, във неискрен стих,
във символи, във гербове и дати
не съм те търсил и не те открих.
Не те сравнявам с образа на мама,
защото мама просто е жена,
а ти сияеш вечна и голяма
като дъга на трите времена.
Животът ни под твоя свод минава
като под речен мост и точно там
мен твоят Левски ме дари със слава,
а твоите предатели – със срам.
За мен не си дори в хемоглобина,
със който те пренасям в син и внук,
а в най-обикновената причина:
Мен просто ме боли да бъда друг!
