Честит празник със стиховете на АНГЕЛ СИМЕОНОВ

АНГЕЛ СИМЕОНОВ
МОЯТА РОДИНА
На изток изгрев аленее,
сребреят бягащи вълни.
И вятър с топли вихри вее,
достига тучни равнини.
Събудени във утро, рано,
белеят снежни върхове.
В поля, напролет изорани,
златеят житни класове.
А вечер залез над Балкана
събира слънчеви лъчи…
Родино, ти във мен остана –
мираж във днешните ми дни.
МАКЕДОНИЯ ????
Защо ли засипва снегът
твоите стъпки, войводо,
преминали пътища, прашни
и кървави, в бой за свобода?
Защо ли се спуска нощта
над мъртви полета, ограбени? –
Това ли е твойта земя,
от своите рожби предадена?
А где е народът, войводо,
за който безсмъртен умираше,
а после възкръсваше в песни
и никога мир не намираше?
……………………………………
Македония, моя съдба
и моя родина несбъдна,
разпната в мойта душа
и в твойта, войводо, безпътна…