Намираме се в пост-апокалиптична среда. Няма слънце, само гъсто наслоени прахови частици в атмосферата. Слънцето е някъде отвъд тях и знаем, че го има, но не можем да го видим. Небето е огнено, излъчва враждебност и страховитост. То е таван на зловещата действителност в която се намираме. Сградите – те продължават да горят или вече са напълно унищожени. Без покриви, без прозорци. Всичко е променено. Няма и хора. Има бледи, грозни, страшни, проядени, мършавеещи същества, лутащи се по земната повърхност. Не знаем причината да се намираме тук. Какво е станало с всичко? Знаем само, че се намираме в кошмарите на полския художник Зджислав Бекшински.
“Искам да рисувам сякаш фотографирам сънища”, обяснява той своето изкуство. Така и изглежда. Средата в която ни вкарват неговите картини не може да се асоциира с нищо от истинския свят. Ситуационната подредба в тях, обект, фон, околна среда, наистина могат да бъдат създадени само в изкуството (филми например), или пък от човешкото подсъзнание в някой сън. Демоничната аранжировка всява смут и уплах, както и тъга, усещане за безизходица. За това и изкуството му е определяно в сферата на дистопичния сюрреализъм. Дехуманизираният и несъществуващ свят от антиутопията среща сюрреалистичното пречупване на бариерите на мисълта.
Явно Бекшински не е сънувал весели сънища, но явно това е вдъхновило различни други творци.
Визуализацията на такъв подтискащ свят от картините на Бекшински, успява да вкара в правилния път авторите на сериала на Нетфликс “Stranger things”, в който основен сблъсък на персонажите е така нареченият “огледален свят”. Той се намира под истинския и е същият като разположение. На същото място, със същите сгради, със същите градове, същите улици и т.н. Само че – обзет от мрак. По къщите, както и в една от картините на Бекшински са плъзнали клони или пипала, така че идеята за това, че нещо е “необитаемо” да се засили. Другото е, че в този огледален свят живеят същества. Демонични, кръвожадни и грозни, също както и в някои от картините на Бекшински. Създателите на сериала, братята Рос и Мат Дъфър, правят чудесна препратка.
Друга препратка, която може да се направи е и с филмите “Blade runner” и специално вторият – “Blade Runner 2049”. При тях никой от екипа не е казвал, че е силно повлиян от Бекшински. Но липсата на слънце, популярно за дистопията, както и самите цветове и настроението, което придават, може да се използва като референция за популяризирането на точно тази атмосфера в жанра.
Връщайки се конкретно на художника. Рисуването не е било първоначалното му занимание. Той завършва архитектура, а след това започва работа на строеж като надзорник. По същото време открива и интересът си към монтажната фотография, скулптурата и рисуването. Скулптурите създава от останали строителни материали и всичко, което му е подръчно на обекта. Прави и много фотографии, които, може да се каже го изтласкват към изобразителното изкуство. И те, макар създадени в по-ранен етап от живота му, носят минорно настроение.
Проклятието, вградено в картините на Бекшински застига и него през живота му. През 1998 г. жена му умира от рак, а година по-късно, на Бъдни вечер, синът му се самоубива. Тялото е намерено от художника. Шест години по-късно идва и неговия ред. Зджислав Бекшински е убит по брутален начин. На 21 февруари 2005 г. е намерен мъртъв в дома си със 17 прободни рани. Установено е, че две от тях са били фатални. Извършителят става ясен почти веднага. Това е синът на дългогодишния гледач на Бекшински. Момчето било тийнейджър по онова време, а причината за престъплението била, че художникът отказва да му даде пари назаем. Сумата, която искало била от няколко стотин полски злоти, равняващи се на 100 щатски долара.
Визуален материал: boredpanda
Автор: Пламен Михайлов
