126 години от рождението на Гео Милев

На 15 януари се навършват 126 години от раждането на един истински феномен в българската култура: ГЕО МИЛЕВ (1895 -1925) – поет, публицист, преводач, художник, издател, философ на изкуството. Да си припомним частица от неговото творчество…

Гео Милев

Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами.

Саша Черный

ГЛАВАТА МИ –

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час – има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага! разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака –

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак…

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

– замръзнала, каменна, вечна и зла –

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип –

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

 

 

Гео Милев

 Ад (откъс)

І

“ОСТАВЕТЕ ТУК ВСЯКА НАДЕЖДА!” –

писа нявга ръката на Данте

над вратата на ада.

Данте беше andante

– и разнищваше мъдра пророческа прежда

през цялата древна и нова световна история:

Данте беше andante:

страх и терор без надежда.

 

Ний сме presto.

Галоп.

Първия скок

изпреварен от втория

(злочесто

салтомортале

на вси грехове

раздрали

жестоко

с отрова

плътта и душата).

 

Ний се раждаме в ада

– готово –

там.

Ний не идем отвън

като Данте през сън –

живота ни цял е

там

жупел и плам.

 

Девет спирали

– кръг подир кръг –

девет кръга

от мъка,

от плен

и угнетение

– всеки ден –

безспир си въртят

в деветорно въртение:

и ний

носим се шеметно

– изстрел от божия лък –

там, дето ний сме родени:

в ада.

 

Перото ми трепетно

страда,

отпада

без мощ

пред всегдашния, страшния ужас на ада,

който трябва аз днес да опиша.

На помощ!

вожд

Вергилий.

 

Гео милев. Рисунка към “Самотен коленичил на леда аз гледам…”

 

Септември (откъс)

2

Нощта се разсипа във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

– удар след удар –

заплющяха

луди

куршуми – олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха…

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.

 

3

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ –

затъпен

унижен –

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви –

въстана

из мрака тревожен

на своя живот –

и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

 

Глава първа:

Септември.

 

– Глас народен –

– Глас божи –

О Боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб –

и ето – кълнеме се в нашия гроб –

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта –

о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам –

вечна пролет на живия блян…

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами Бог!

 

5

Народа въстана –

– с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

– със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение –

(не гении

таланти

протестанти

оратори

агитатори

фабриканти

въздухоплаватели

педанти

писатели

генерали

съдържатели

на локали

музиканти

и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

– скот като скот:

хиляди

маса

народ;

хиляди вери

– вяра в народний възход,

хиляди воли

– воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

– и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

– в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

високо

широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:

 

Хиляди –

Маса –

народ.

 

 

Гео Милев. Автопортрет

За ГЕО МИЛЕВ:

Пабло Неруда: „Много поети са умирали, изтезавани заради живота и творчеството си… Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич”.

 

 

 

Анжела Димчева