На 15 януари се навършват 126 години от раждането на един истински феномен в българската култура: ГЕО МИЛЕВ (1895 -1925) – поет, публицист, преводач, художник, издател, философ на изкуството. Да си припомним частица от неговото творчество…

Гео Милев

Голова моя – темный фонарь с перебитыми стеклами.

Саша Черный

ГЛАВАТА МИ –

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час – има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага! разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака –

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак…

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

– замръзнала, каменна, вечна и зла –

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип –

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.

Гео Милев

 Ад (откъс)

І

“ОСТАВЕТЕ ТУК ВСЯКА НАДЕЖДА!” –

писа нявга ръката на Данте

над вратата на ада.

Данте беше andante

– и разнищваше мъдра пророческа прежда

през цялата древна и нова световна история:

Данте беше andante:

страх и терор без надежда.

Ний сме presto.

Галоп.

Първия скок

изпреварен от втория

(злочесто

салтомортале

на вси грехове

раздрали

жестоко

с отрова

плътта и душата).

Ний се раждаме в ада

– готово –

там.

Ний не идем отвън

като Данте през сън –

живота ни цял е

там

жупел и плам.

Девет спирали

– кръг подир кръг –

девет кръга

от мъка,

от плен

и угнетение

– всеки ден –

безспир си въртят

в деветорно въртение:

и ний

носим се шеметно

– изстрел от божия лък –

там, дето ний сме родени:

в ада.

Перото ми трепетно

страда,

отпада

без мощ

пред всегдашния, страшния ужас на ада,

който трябва аз днес да опиша.

На помощ!

вожд

Вергилий.

Септември (откъс)

2

Нощта се разсипа във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

– удар след удар –

заплющяха

луди

куршуми – олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха…

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.

3

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ –

затъпен

унижен –

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви –

въстана

из мрака тревожен

на своя живот –

и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Глава първа:

Септември.

– Глас народен –

– Глас божи –

О Боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб –

и ето – кълнеме се в нашия гроб –

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта –

о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам –

вечна пролет на живия блян…

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами Бог!

5

Народа въстана –

– с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

– със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение –

(не гении

таланти

протестанти

оратори

агитатори

фабриканти

въздухоплаватели

педанти

писатели

генерали

съдържатели

на локали

музиканти

и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

– скот като скот:

хиляди

маса

народ;

хиляди вери

– вяра в народний възход,

хиляди воли

– воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

– и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

– в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

високо

широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:

Хиляди –

Маса –

народ.

За ГЕО МИЛЕВ:

Пабло Неруда: „Много поети са умирали, изтезавани заради живота и творчеството си… Великият български поет Гео Милев е убит само защото е написал една поема, която преведох с жар и обич”.