Къщата на Алеко Константинов

Над 8 хиляди души всяка година посещават музея в родната къща на Алеко Константинов в Свищов.

За да видят уникалната по рода си колекция от вещи и бит, запазили духа на великия български писател и общественик, любопитни посетители идват специално чак от Бразилия, Тайван, различни африкански държави, както и от целия Европейски съюз.

Къщата на Щастливеца е построена от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 г. Сградата е образец на богатите частни домове по това време – разгъната на два етажа, просторна, с широк двор и впечатляваща гледка към река Дунав.

Още през 1911 г. у свищовлии се надига мнението да бъде създаден археологически музей в града, което се съчетава удачно с идеята за Класното учителско дружество родната къща на писателя да стане музей. Войните от 1912 г. до 1918 г. прекъсват осъществяването на този замисъл, но след тях – през 1919 г., е създаден Комитет за превръщане на родната къща на Алеко Константинов в къща-музей.

Идеята за създаване на музей е огласена из цяла България, търси се материална и морална помощ отвсякъде и от всички. В начинанието се включва и Свищовската дружба в София, начело с най-изявените си представители – професорите Иван Шишманов и Георги Данаилов. Започва и събирането на вещи и други предмети, принадлежали на видния общественик. В издирването ентусиазирано се включват граждани, учители, ученици и членове на археологическото дружество в града.

Така, след много труд, дългогодишните очаквания на свищовлии се сбъдват. На 15.05.1926 г. музеят е официално открит за гражданите. Музият на Алеко в Свищов, наред с тези в София, Пловдив и Варна, е един от малкото държавни музеи в страната до 1944 г.

През 1979 г. домът на писателя-хуморист става мемориален музей. В северната половина на втория етаж е направена впечатляваща възстановка на подредбата в богата търговска къща от втората половина на ХІХ в. Неслучайно в началото на Руско-турската война от 1877-1878 г. в нея на два пъти отсяда руският император Александър ІІ. Тя е и мястото, избрано за седалище на първото гражданско управление в България, начело с Найден Геров, в което 14-годишният Алеко Константинов е писар.

Подредбата в дома на Алеко е запазена така, както когато в къщата е живял за кратко Александър II.

Руският император отсяда в дома при третото си посещение в България по време на Освободителната Руско-Турска война, на 14 юли 1877 г. При пристигането на императора, входът на къщата е украсен с голям венец от живи цветя, държан от четири момичета в национални носии.

От балкона на бащината къща на Алеко императорът наблюдава преминаването на руските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко присъства на тази сцена, което оставя светъл спомен в душата му и поражда обич към всичко руско. По този повод Пенчо П. Славейков пише в биографичната си книга за Щастливеца:

„На тази гледка от балкона той е имал веднъж трепетна наслада да се любува, изправен до Освободителя цар, гледащ дългата върволица от войници, извита като тесма от свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе дълбоко врязан в паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско пътешествие, оставил е поръка на своите ближни да отстъпят родителския му дом за някое обществено заведение, а за спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал”.

Балконът, от който Алеко Константинов и Александър II гледали Дунава

Оригиналната виенска мебел и предмети на бита и разкоша от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. В останалата част на етажа чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творчески и обществени стремления на писателя.

Родната къща на писателя-фейлетонист пази дрехите, пушката, с която е бил убит, както и гипсови отливки  от стъпките на убийците му.

 

На специално място в музея е изложено и сърцето на писателя, което все още пази дупката, която слага край на живота му. По ирония на съдбата, Алеко е убит по погрешка.

Писателят загива при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев. На 23 май ( или 11 май по стар стил) 1897 година двамата са в Пещера, където Такев е роден, и откъдето е избран за народен представител. Участват в тържествата за деня на свети Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като на моменти спорът е прераствал в насилие. Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев. Такев и Алеко Константинов напускат Радилово след 22 часа. В землището на съседното село Кочагово (днес Алеко Константиново) радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на радиловския кмет Здравко Игнатов, при което убиват Алеко Константинов. По-късно Минков, Салепов и Топалов са осъдени на смърт, като присъдата на Салепов, който е непълнолетен, е заменена с 15 години затвор.

Облеклото, с което е бил Алеко в деня на убийството му.

В музея е изложена и точна възстановка на ситуацията, при която Щастливецът е убит.

Къщата на Алеко Константинов в Свищов е част от 100-те национални туристически обекта.

За съжаление, гимназията в Свищов, която носи името на Алеко, е закрита през 2009-та година поради липсата на ученици, които да я посещават.

В града остават химически завод, пристанище на Дунава, винпром и Стопанската академия „Д.А.Ценов”, които – въпреки широките си възможности, не са успели да задържат свищовлии в родния им красив и исторически град; и те са тръгнали да търсят късмета си по големите градове./БГНЕС