Отлетя при своя Николай талантливата поетеса Федя Филкова… Сега двамата рисуват с поетични щрихи вселенската хармония.
Бог прие Федя!
Последната й антологична книга излезе в началото на 2020 г. „Толкова е кратко. Стихотворения 1969 – 2019” (изд. Small Station Press, 2020) ни потопи в деликатния простор на мислещата жена, която се самонаблюдава, диалогизира със себе си и любимия, създава свой собствен ритуален език на общуване.
С това изискано томче Федя Филкова отпразнува 50 години на авансцената на българската поезия. Нейното поведение като личност и автор й донесе уважението на писателската гилдия, защото в днешно време не е достатъчно да си талантлив, нужно е да си морално чист и устойчив на политически влияния. Бидейки дипломат от кариерата, Федя Филкова отстояваше идеала за толерантност и хуманизъм, доверяваше се на естетическото верую да не пише безсмислени строфи, да не препречва с екзалтирани викове пътя към Бога, а заедно със своя любим да изкачи стълбата до небето.
Родена на 10 март 1950 г., тя е авторка на седем стихосбирки – „Цветя с очите на жени“ (1982), „Нежен въздух“ (1986), „Рисунки в мрака“(1990), „Крехко разпятие“ (2000), „Моята Твоя любов“ и „Второ сърце“ (2009), „Нищо тъмно“ (2014), “Толкова е кратко” (2019) и на книгата с разкази „Третата жена“ (2014), както и преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения („Nachtgras“, Drava Verlag).
След демократичните промени в България през 1989 г. работи като държавен експерт и дипломат, културен аташе в българското посолство във Виена (1992-1995), външнополитически секретар на Президента на Р България Петър Стоянов /1997-2002/ и съветник в българското посолство в Берлин (2005-2008). Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата „Златен век” – „Печатът на Симеон Велики”, на Министерство на културата на Р България. От 1972 г. съпруга на поета Николай Кънчев (1936-2007). От 2007 г. организира, заедно с актьора Милен Миланов, ежегодния Поетичен Никулден, а от 2012 г. присъжда Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев”. Член на Сдружението на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Асоциацията на софийските писатели.
ФЕДЯ ФИЛКОВА
До края на света
Каква огромна гара.
И колко много пътници
прииждат на перона.
Сякаш идващият влак
ще вземе всички живи,
ще ги скрие в дългото си, топло тяло
и така ще пропътуват невредими
чак до края на света.
И още по-нататък.
Вятърът
С такава нежност
вятърът изтри сълзите ми,
че го помислих за човек.
Понечих да го стигна,
за името му да го питам.
Но сякаш хлътнах в лабиринт.
Ни помен от ръката му.
Ни повей.
Роза на ветровете
Между не и да,
каква безкрайна роза на ветровете,
твърди Кортасар,
сякаш ни е следвал с мастилените си думи
още от първия миг:
когато тръгна към мен,
когато тръгнах към теб
и оттогава
ти и аз,
не и да,
да и не
и от всички посоки
и от всички страни
вятър, само вятър.
– Защо никой не се обляга на мен? –
недоумява разцъфналата роза на ветровете.
