Георги Божилов: ”Смятам, че преди всичко съм художник. След това нямам нищо против да съм и естет, защото естетиката дължи съществуването си на изкуството”.
Георги Божилов, известен и с прякора си Слона, е български художник- живописец. Роден е на 13 юни 1935 година в Пловдив. През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович“, специалност декоративно-монументална живопис в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Допуснат е да участва в Първото международно биенале на младите художници в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина.
Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Бояджана, Слонът е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“.
Платната на Георги Божилов са излагани в почти всички европейски столици, колекционери от няколко континента притежават негови картини. През 70-те абстракциите му се сваляха от общи изложби като “деформации” и “отклонения от соцреализма”. В началото на 90-те френски милионер откупи всичките му картини от галерия на бул. “Раковски” и му плати престоя в Париж, за който художникът обичаше да си спомня като забавен епизод от живота. Основните му работи са в областта на кавалетната живопис, жанровете портрет, пейзаж и фигурална композиция. Създава и някои монументални приложни творби за институции в родния си град — стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“, мозайка в Централната поща, сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив, калкани.
Носител е на награда на СБХ през 1964 г. и на званието „заслужил художник“ през 1979 г. През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството на Слона. Ненапразно през 1959 година на първото Бианале на младите творци в Париж френската критика го отделя от останалите. Георги Божилов е от онези творци, надарени със свръхчувствителност, която осенява малцина. Тук можем да говорим за емоционалната наситеност на линиите, за свобода на движението, за композицията, можем да говорим и за крайна прецизност, която идва от съвършеното овладяване на техниката, от непрестанния експеримент и самокритичност. Художникът притежава усещането за трудно уловими неща и състояния, притежава и силата да ги овладее и изведе в изчистените сфери на абстрактното. Творческата сила определя и неговото човешко, делнично присъствие, което е не по-малко обаятелно.
“Смятам, че преди всичко съм художник. След това нямам нищо против да съм и естет, защото естетиката дължи съществуването си на изкуството, като нещо, което е имало свой живот преди нея. Дали естетическото чувство е вродено? Има неща които не дължим никому, те са „вродени” и се утвърждават с опита и контактите. Това е добре дошло, но естетическото чувство се и формира. На 14-годишна възраст попаднах при великолепен човек и учител – скулптора Иван Топалов, който успя да създаде у учениците си вярно отношение към изкуството. И те го запазиха за цял живот. Искам да добавя, че притежаването на естетическо чувство още не означава присъствието на дарба за пресъздаване, за творчество“, споделя Георги Божилов – Слона.
През годините доста клишета са изписани за изкуството с ярките и малко странни цветове на Георги Божилов. Той и днес си остава един от най-големите художници на България, макар че навремето не всички, които са го познавали, се сещат да е бил хвален от критиците и наричан велик.
За вселената „Георги Божилов – Слона“ – този висок огромен и доста мълчалив човек днес си спомнят не само хората на изкуството и приятелите от Пловдивската бохемска школа, но и онези пловдивчани, които не са толкова свързани с изобразителното изкуство като историци, журналисти, и стари приятели от изминалите бохемски години. За него и за голямата му любов с покойната актриса Катя Паскалева днес се разказват случки, наподобяващи съвременни легенди. Георги Божилов – Слона завършва живота си през 2001 година при автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където е трябвало да присъства на откриване на своя изложба, но градските легенди за него и за творчеството му си остават в Града на тепетата.
БНР, Литературен форум
