Наблюдението като акт на сътворение- когато поглеждате вие рисувате едно възприятие.
Хенрик Пусао е натуралистичен художник, който дълбоко се интересува от силата на виждането. Той разучава способността да се научи да вижда. Търпеливо обучава окото си да стигне до всеки ъгъл, да преустанови преценката и да изолира различните импулси. Пусао смята, че наблюдението е акт на създаване.
За да нарисувате един портрет на обкръжението ви, трябва да осъзнаете до колко собствените ви състояния влияят на впечатленията ви, пише изданието dailyartmagazine. Първо трябва да разберете ума си, рамката, в която вие упрявлявате сложното взаимодействие между психологически и социални процеси. След това разберете до колко мисълта е продукт на образованието ви, как се оформя от емоционалните отзвуци, до колко е предизвикана от страхове, дали мисленето е вградено в някакви стереотипи.
Вгледайте се добре в тази картина.
Това момче, гледащо ни с радостните си меки очи, сякаш почиващо си за миг от неподвижността да позира, може би е едно от най-символичните, но често игнорирани символи, относно вглеждането като наблюдение.
Удивително е колко е естествен моментът на изображението. Самата сцена също не е по-малко естествена. Студиото е съвсем обикновено, детето стои спокойно, чисто по детски. Работната среда също изглежда уютна и хармонична. Изглежда ние сякаш влизаме по средата на действието и прекъсваме процеса. Хванати сме от възхитителна усмивка и горди, бляскави очи, чакащи одобрение. Всъщност цялата картина е свързана с прекъсвания. Момчето спира да позира, за да покаже собствената си версия, нарисувана на малко парче хартия. Зад него е платното на художник, който е направил скица на детето. Тук идва въпросът колко са картините тук и какво могат да ни научат за наблюдението като акт на сътворение?
Рисунката на момчето.
Момчето не показва голямо уважение към процеса на рисуване. То е обърнало гръб към платното, като променя позицията си. Детето прекъсва работата на художника, за да покаже листче. Не го прави от злоба, нито пък от невежество, но с леко сърце пренебрегва обичая на рисуване. Защо да покаже нещо за почит, само защото е на голямо платно. Защо да не се гордее с този къс хархия, тъй като е наситено със същата матрия като шедьоврите, а именно чисто творчество.
Детето не се стреми да се бунтува срещу нищо. Няма дълг за своето творение. Показва, че е водено единствено от любопитството и вълнението.
Чертежът върху платното.
Скицата представлява усъвършенствана версия на момчето: по-благородна и по-красива. Широкият нос на момчето е представен като малко и чипо носле. Дрехите сякаш изглеждат по-аристократични. Главата му е подпряна на ръката му и по този начин е все едно идеализиран.
Картината на Хенрик Пусао.
В един момен Пусао разбира, че с първоначалната скицирана версия на момчето ще му липсва нещо. Той я прекъсва. Така, художникът не остава сляп за срамежливата усмивка, сияещите очи, елегантността, с която скъсаните обувки докосват земата като балерина. Всичко това щеше да бъде загубено.
Твоето вглеждане като художник.
Въпреки че в картината нищо не се е променило, всъщност нещо вече се е променило. Картината вече не е същата картина, която видяхте за пръв път. Всяко ново вглеждане добавя пигмент, разширява формите, задълбочава цветовете.
Всяко участие, независимо в каква дейност, игра или спорт, ражда наслада и удовлетворение. Когато оставиш следа от личността и чувствата си, се чувстваш като творец. Докато стоите втренчени в картината, вие все едно сте лице в лице с платното и може да управлявате четката.
Ако всеки сметне себе си за художник и наблюдението като акт на сътворение, нещата биха били по-лесни. Хората ще са по-толерантни, наблюдението- ангажиращо, а изкуството по-интересно и приемливо за всички.
dailyartmagazine.com
5
5