Интервю с Антон Стоянов по повод изложбата: ”Внимание! Обектът наблюдава”

Антон Стоянов е съвременен български художник, работи основно в Берлин, но участва в множество изложби по света използвайки езика на съвремието в работите си. В настоящата си изложба той  изгражда нови образи, чрез привидно класическата медия- стъкло, която обаче в себе си съдържа и живописта. На 13 юли, в галерия Структура в София се откри неговата самостоятелна изложба ”Внимание! Обектът няблюдава”

Роден е през 1978 г. в София, живее и работи в Берлин. Следвал е в Националната художествена академия, София, в Университета за приложни изкуства, Виена, и завършва образованието си в Университета по изкуствата, Берлин, през 2007 г. Работи в областта на живописта, обекта, релефа, инсталацията и дизайна. Експериментира с различни материали и техники, като така предизвиква границите на традиционните видове изкуства и особено “класическото” разбиране за живописта. Участва в редица изложби в Берлин, Виена, Хамбург, Кьолн, Пловдив. През 2019 (21.06-18.07) представя FORNOTECA в рамките на проекта FLUCA – Австрийски културен павилион в Пловдив с куратор Борис Костадинов. Работи с галерия xavıerlaboulbenne, Берлин.

Поводът да се срещнем с него са откритите две изложби в София , в галерия Структура и в Пловдив. За работата си със стъкло и живописта в комбинация, Антон Стоянов споделя в интервю за Sofiapress.

Какво провокира да работите в тази посока? Как избрахте темата?

 Темата дойде от огледалата, нещо което ме вълнува много в последните години. Огледалото е символ на нарцисизма и също така намирам и развитието на темата в инстаграм и фейсбук и всичките селфита, които се правят… Това ми зададе въпрос от къде е тръгнало, разбира се огледалото, отражението във водата също са едни от първите неща в които днес виждаме себе си и оттам се роди идеята да започна да работя с тях.  После намерих начин как да ги оцветявам и реших да направя една живопис с тях. Така се стигна до този обект.

‘‘Внимание! Обектът наблюдава‘‘ също така идва от нашето общество, в което навсякъде има камери, наблюдават ни, на много места- в банката, в интернет, където всички търсят нещо в гугъл и две минути по-късно идва рекламата за това нещо, това също е вид наблюдение от друга гледна точка. Реших, че е важно за мен зрителите, които идват да гледат изложбата също така да се замислят от кого те са наблюдавани и дали само те наблюдават и също така да си зададат въпроси.

Какво в ежедневието ви вълнува и бихте развили като тема в работите си?

По принцип ме интересува нормалния живот на ежедневието, то също ме вдъхновява в моята работа. Предполагам, че това което ме е вдъхновило най-много съм го преработил по някакъв начин.  Има много теми и неща, които ме интересуват, но за момента не съм намерил приоритет за тях.

Върху какво работите в Берлин?

 Да, аз живея и работя от много години в Берлин. Там съм от години активен артист, имам много изложби и с това се занимавам.

 Разкажете ни за процесите в работата, защото стъклото е един от най-интерсните материали и в същото време труден…

 Да, така се развиха нещата, че след всичките ми следвания, в България и чужбина  2008 година завърших в Берлин – УДК- Университет за изящни изкуства. През последните три години материалът винаги много ме е интересувал като работа и начин за изразяване на един художник. Така ми попадна едно училище, в което в напреднала възраст реших, че искам да се знаимавам със стъкло и  да работя с него. Беше ми необходимо време да разбера материала, да се науча да работя с него и заради това започнах това обучение в период на една година и половина и нямах конкретна представа какаво точно бих искал да правя. Реших, че искам да се вдъхновя от този материал. Така излезнаха някои интересни неща… Винаги ми е било много любопитно, в съвременното изкуство когато ходиш по музеи и галерии стъклото. То е материал, който често се използва, но никога не съм го виждал във форма в която да ме заинтересува. Затова реших, че трябва да се проучи този материал отвъртре, за да разбера възможностите му и съм доволен от резултата. Повечето артисти се вдъхновяват от един материал, но според мен е важно да минеш през вътрешността на нещата, през продукцията, да видиш какви са възможностите на тази медия, защото ако  познаваш повърхностно стъклото можеш да го използваш в работите си и така, но според мен този материал в днешно време независимо, че е много класически и стар предоставя едно развитие само по себе си и това ме заинтригува.

  Помага ли ви някой в работата?

  По принцип правя всичко сам.

 Какво мислите за съвременната ‘‘арт сцена‘‘ тук в София и има ли общо тя с Берлин?

 Въпросът ви ме радва, защото от много години живея в чужбина и преди известно време въобще не можеше да се говори за арт сцена в България. Радостен е фактът, че сега тя съществува, и се разширява. Чувствам се много поласкан, че преди три седмици имах самостоятелна изложба в Пловдив, сега в София. Всичко става малко бързо, но съм очакавал това дълго време, така че от тази гледна точка се радвам. Не съм много навътре в сцената тук, но познавам доста интересни и амбициозни хора, които правят доста неща и очаквам в най-скоро време едно голямо интернационално развитие на тази сцена. Не могат двата града да се сравняват, Берлин е столицата на съвременното изкуство, има ужасно много галерии, още повече артисти, музеи и куратори. Това е в основата на културата на града и от тази гледна точка не може да се сравянва, но нещата които се случват тук са доста достойни и се надявам да достигнат до тази международна сцена. В България все още нещата се случват доста ‘‘интерно‘‘ , между българските автори, галеристи и куратори и другата крачка е когато започнат да се случват интернационално нещата в София, според мен това е необходимо. Вече се канят чуждестранни автори, но трябва още повече да се задълбочат нещата, да има чуждестранни и български колекционери, които се интересуват от чужди автори и да стане този интернационален обмен, защото за изкуството дефакто няма граници и нациоалитет.

 Има ли теми върху, които не бихте работили?

  Това не бих могъл да кажа, но е интересен въпрос, защото много пъти съм правил неща, които съм се заканвал никога да не правя. Така, че това не мога да го кажа отговорно. Една от причините поради, които се махнах от специалност стенопис в България беше, защото трябваше да рисуваме икони и аз бях много ядосан как може две хилядната година да искаме да рисуваме икони, те все пак се рисуват по канон и нямат нищо творческо в тях, а малко или много ние се мислим за творци. Първата ми работа в Берлин, когато отидох в прехода беше свързана с икони. Това е един отговор на въпроса ви по някакъв начин…

Снимки: Карина Попова, @carinepopova