Виолета Донева

Виолета Кирилова Донева е българска актриса и преводач.

Родена е в град Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.^[1] Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев.

Донева авършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. Директор на театър „Възраждане“ (2008 – 2010). Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда „Жената от морето“ Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Бивша съпруга е на режисьора Людмил Стайков.

Награди и отличия

Индивидуални

• Заслужил артист (1974).
• Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
• Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
• Наградата на ТВ за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
• Наградата на ЦК на ДКМС за женска роля на (Мария) за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
• Награда за женска роля на (Мария) за филма Обич на МКФ (Москва,  СССР, 1972).
• Специална награда на журито за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
• Награда за женска роля за филма Обич СИДАЛК (Париж,  Франция, 1973).
• Статуетката „Свобода“ за женска роля за ролята на (Люба) за филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот,  Югославия, 1979).
• Награда за най-добра телевизионна женска роля за Мана от „Блокада“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
• Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
• Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.

Общи

• Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
• Наградата на журит’ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на МКФ (Неапол,  Италия 1977).

Като автор

• Първа награда на националния конкурс за оригинална ТВ – драма за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Театрални роли

• „Криминална песен“ – Вемена
• „Иванов“ – Сара
• „Първата и последната жена“
• „Шоколад“
• „Магарешката кожа“

Телевизионен театър

• „Ана Кристи“ (1983) (Юджин О Нийл)
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Още нещо за любовта“ (1983) (Едуард Радзински)
• „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
• „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей), 2 части
• „Гешефт“ (1980) (Октав Мирбо)
• „Ако…“ (1979) (Самуил Альошин)
• „Двама на люлката“ (Уилям Гибсън) (1978) – балерината Гитъл
• „Пътуване към щастието“ (Франц Ксевер Крьоц)
• „Градът е под нас“ (1977) (Каталин Бенедес)
• „Годежна вечер“ (1977) (Славчо Трънски)
• „Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
• „Ромео, нима още живееш““ (1968) (Панчо Панчев)

Филмография

Автор

• „Последната и първата жена“ – документална драма за Елисавета Багряна.

Озвучава

унгарската актриса Едит Салай и ролята и на Фани във филма „Осъдени души“ (1975).

Източник