Йордан Кювлиев

Йордан Кювлиев е български художник, един от първите български маринисти, след Алексадър Мутафов.

Йордан Кювлиев е роден на 23 октомври 1877 година в Сливен[1] в семейството на Тодор Кювлиев и Зоица Тотева[2]. През 1895 г., след завършване на Сливенската гимназия, по настояване на бащата си, съдружник в тъкачница за вълнени платове, младият Кювлиев заминава да следва строително инженерство в Гентския университет, Белгия, а през 1898 г. се премества в политехниката в Анверс.

В този период той посещава музеи и галерии, а в писмо до приятеля си Георги Гюлмезов[3] споделя: „Следвам политехниката. Скоро ще завърша и ще се върна в България инженер. Но това не ме радва. Моето място бе в Академията за изкуствата.“ В монографията си за художника проф. Борис Колев споменава, че още по време на инженерното си следване, Йордан Кювлиев е посещавал вечерни курсове при Академията в Гент (Ганд), но не посочва източник за тази информация.[2]

Скоро след смъртта на баща си, към когото се е чувствал задължен, през 1898 г. Кювлиев напуска Политехниката и се записва в Академията по изкуствата в Анверс, където до 1902 година учи живопис при Жулиан де Вринт.

След завръщането си в България през 1903 г. е назначен за учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия[4]. Построява си ателие и рисува в околностите на града (главно в Ново село) и по черноморския бряг.

По спомени на съвременниците му, Йордан Кювлиев е бил винаги елегантно облечен в „европейски“ костюм и мека шапка, с бастун и пенсне, висококултурен, общителен и духовит, собственик и шофьор на първия автомобил в Сливен. Художникът свири на цигулка, има богата библиотека, владее френски, немски, холандски и руски език.[2]

Йордан Кювлиев е бил толстоист и теософ. Според спомените на Панайот Георгиев, който като син на бедно и многочислено семейство, е живял в дома на Кювлиеви от 1908 г. до 1910 г., Йордан Кювлиев е водел „редовен, чист живот, обичаше чистотата и всичко хубаво. (Месо не ядеше, не пушеше и не пиеше никакви спиртни напитки). Мразеше и презираше лошите пороци. Той винаги ме учеше да бъда добър, честен, скромен и трудолюбив.“[2]

Йордан Кювлиев умира на 15 август 1910 година,[1] докато се опитва да помогне на давещ се в морето край Несебър.[4]