Последното пътешествие на Залмоксис

Книга, в която поетът  Иван Гранитски и ученият Иван Маразов възкресяват архичната представа за „царството на блажените“

“Царю и Първоначалнико /  Залмоксис / учител или ученик на Питагор / Теб когото те наричат / в Елада – Кронос / и в Рим – Сатурн / Яма в Индия / и Йима във Иран / учител на учителите по / безсмъртие / на живите наставник / и на безсмъртните владетел / приготви се / за последното си пътешествие. Така започва мистичната поема на Иван Гранитски „Залмоксис“. Тя излиза в прекрасно оформена и богато илюстрирана книга, издание на „Захарий Стоянов“, заедно с паралелно вървящ с нея критически коментар на  най-добрия познавач у нас на траките и античната  митология Иван Маразов, озаглавен  „Залмоксис и неговия аед“.  „Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога – сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената – познатия свят.“- пише Иван Маразов. Последното пътешествие на Залмоксис преминава през девет песни, за да  разкрие идеята на поета за безсмъртието чрез мита за тракийския бог. Вярата на траките за живота след смъртта ги обособявала в Античността,  тя ги правила по-храбри и презиращи смъртта, по-независими и свободолюбиви. Траките Орфей и Залмоксис са двамата, които са били в отвъдния свят и са се върнали. Иван Маразов подчертава още, че езикът на поемата е херметичен, близък до езика на мистериалните текстове. И поетът създава атмосфера на тайнственост и „обгръщаща тайна“, в която могат да проникнат само посветените, условия  за търсене на тайното знание. И това е пътуване след митичния сват на божества и демони, но и в неизброимите пространства на познанието. Иван Гранитски не би могъл да напише тази поема, която разкрива философията на Залмоксис за безсмъртието, същността на неговите учения, описанията на „отвъдното“, архаичната представа за времето, ако  не бе се проникнал дълбоко в тракийската митология и античната митология. В последната девета песен в поемата акцентът е върху  демиургичните свойства на числата: „А в началото / е  въздесъщото Едно /  то крие конструкцията на Душата и движи еволюцията на видовете“ , но има и друго: „В Девет всичко почва / отначало“.

В книгата е публикувана и студията на Иван Маразов  „Залмоксис и индоевропейските царе на златната утопия“. От нея читателят ще научи за „Златния век“, за „царството на блажените“, в които отиват избрани герои, за да живеят като безсмъртни, ще узнае какво е обещавал по време на „угощенията“ гетският „бог, /  цар,  / жрец“ Залмоксис, какво още не знаем за Голямата Косматка, в която тракийският владетел е извършил обиколка на света – през долното царство към  горното царство на светлината – белия свят“.

В книгата  „Залмоксис“  по необикновен начин се съчетават  мистичната поезия с критическия анализ и с научното изследване. В името на познанието.

Книгата ще бъде представена на 5 декември т.г. (четвъртък) от 17 ч. в големия салон на БАН. Премиерата е организирана от БАН, Съюза на българските писатели и издателство „Захарий Стоянов“.

Тодор Коруев

 

 

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →