Съвременен български поет с нова стихосбирка

Авторът води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото

Пейчо Кънев е най-публикуваният съвременен български поет в английски литературни издания и антологии с повече от 900 публикация в списания от САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор на девет книги с поезия и един сборник с разкази, публикувани в България, Америка и Европа. Стихотворенията му са се появявали в издания като: Rattle, Poetry Quarterly, Evergreen Review, Front Porch Review, Hawaii Review, Taj Mahal Review, Barrow Street, Sheepshead Review, Off the Coast, The Adirondack Review, Sierra Nevada Review, The Cleveland Review и много други. Съосновател и главен редактор на литературното издателство „Kanev Books”, Ню Йорк – от 2010 г. до 2013 г. “Последната вечеря” е четвъртата му книга на български, на Издателство за поезия “ДА”.

Поетът Пейчо Кънев

През периода 2012 г.-2013 г. е гост-редактор в американското литературно издание “The Enchanting Verses Literary Review”. През 2009 г. Асоциацията на литературните издателства в САЩ го номинира за престижното отличие “Pushcart Prize”. Живее в гр. София.

Досега е издал стихосбирките „Американски тетрадки“, 2010 г., „Уиски в тенекиена кутия“, 2013 г. и „Живо месо“, 2015 г. Сборникът с негови разкази „Разходка през стените“ излиза през 2009 г. 

Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.

Иво Рафаилов

Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас. „Последната вечеря” принадлежи във всяка сериозна колекция с модерна поезия.

Глен Ливърс,

главен редактор на “Poetry Quarterly”, САЩ 

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →