“Пияните мисли на една трезва глава” – стихосбирката на Ана – Мария Герасимова

Срещнахме се с младия автор Ана – Мария Герасимова, която на 20 години и учи право.
Повод за срещата ни с нея е първата и самостоятелна творба, със заглавие “Пияните мисли на една трезва глава”, която стана много популярна и предпочитана сред тийнейджърите.
”С изкуството се сблъсках още в ранна детска възраст. Свиря на пиано от 4 годишна и научих нотите още преди да науча азбуката. 
В момента съм студентка по право втори курс в СУ “Св. Климент Охридски”.
В свободното си време рисувам върху тениски, рисувам с думи и по белия лист. 
Започнах да пиша преди около 4 години и от тогава пиша, защото не мога да не го правя. Преди 7месеца излезе и дебютната ми стихосбирка “Пияните мисли на една трезва глава”.
Мечтая да оставя следа. Да дам частица от себе си на хората. Ако стиховете ми са докоснали и помогнали на поне един човек на този свят, значи не е напразно. –  споделя тя за себе си
От колко годишна пишеш? Смяташ ли, че това е твоят талант?
Започнах да пиша в гимназията, като основното ми вдъхновение беше любов. В крайна сметка всички хора си приличаме именно по това- какви чувства предизвиква в нас любовта.
След дебюта на “Пияните мисли на една трезва глава” вече черпя вдъхновение от всичко, което ме заобикаля. От малките неща, от хилядите знаци, които ни дава съдбата, от възрастните хора в трамвая, от слънчевите лъчи.
Не зная дали това е моят талант, знам само, че не мога да НЕ го правя.
Имаш ли други таланти?
Както по-нагоре казах, занимавам се с музика- свиря на пиано и пея.
Много обичам и да рисувам /корицата на книгата  е мое дело./
Спомняш ли си първото ти стихотворение?
Спомням си. Беше за дъжда. Събудих се в 3 след полунощ и го написах. На сутринта когато баща ми го прочете, не можеше да повярва, че е мое. И така започна всичко.
Интересното при мен е, че музата ми винаги идва в съня. Точно когато заспивам ми хрумна нещо и ако не го запиша, на сутринта е отлетяло далеч, далеч на юг.
Какво те вдъхновява да пишеш?
Вдъхновява ме изобилието от характери, вдъхновяват ме хората с енергия и жажда за живот, малките неща, които често забравяме и трябва някой да ни припомня.
Вдъхновявам се от всички случки, на които съм била свидетел.
Смяташ ли че за писането е нужна муза ? Ако да, кое или кой е твоя муза?
Муза- разбира се! И това не е непременно човек, по-скоро емоция, чувство, което някой или нещо е породило в теб. По този начин те стават вечни, остават след нас.
Колко време ти отне да напишеш “Пияните мисли на една трезва глава”?
Не мога да определя точно време, защото преди не съм си и помисляла, че тази мечта ще стане реалност, и то толкова скоро.
Тази книга беше моят бунт към реалността, към забравените ценности и фалшивата любов на нашето време. В днешно време страст можеш да имаш с всеки, но любов- не. И много трябва да внимаваме кого обичаме.(хаха, не че от нас зависи)
Тази книга е изповед, изход, пречистване. Тя е страст и лудост в едно, тя е решение. И вече осъзнавам, че не аз съм я сътворила, тя сътвори мен. Промени ме, някак си…прогледнах за истинските неща в живота и за тези, които е време да сложа в графа “минало”.
Това твойте мисли ли са?
Да. Пияни, защото на пияна глава всеки казва това, което чувства, което го терзае и радва. Е, аз го казах на трезва.
Опиянявам се от риска. Не се страхувам от него, страхувам се от сигурността. Ако човек не поема рискове, няма да се развива.
В началото винаги е трудно, но си заслужава.
Какво е посланието към читателите с тази творба?
Посланието ми към всички вас е никога да не спирате да горите за нови неща, да се търсите и намирате във всичко, което ви заобикаля. Да се борите за това, което си заслужава и да отсявате ненужните хора в живота си. Изпитвам глад за истински неща и знам, че е взаимно!
Мислиш ли да напишеш още една книга, стихосбирка?
Работя върху нещо ново, но засега искам да го оставя като изненада. До края на годината обещавам, че ще издам повече.
Какво би пожелала на младите писатели, които нямат смелост да публикуват ?
Бих посъветвала хората, които пишат, да не спират никога, да не се отказват от мечтите си- все пак съдбата обича смелите, така че правете това, което ви кара да се чувствате живи.

Рискувайте, борете се, ПРОМЕНЯЙТЕ!

Юлияна Минчева