В света на технологиите учим децата на традициите ни

Детската учителка Краси Кисьова от Хисаря ще представя красотата на българката на юбилейна пощенска марка в Япония. Видоизменя ли се красотата на българката? От какво се интересуват днешните деца и по какъв начин се възпитава любов към родината? За интереса към автентичните носии, традициите и живота в малкия град… Отговорите на тези и още въпроси научихме лично от чаровната българка.

– Г-жо Кисьова, как избраха именно вашия облик да бъде отпечатан на юбилейна пощенска марка в Япония?

– По време на провеждането на изложбата на фотографката Димитра Лефтерова в японския град Мураяма, моята снимка е предизвикала вниманието на организаторите и публиката. Именно за това, че на нея съм с българска народна носия, и най-вече сред рози… Розата е символът на града, който ще е домакин на националния ни отбор по художествена гимнастика на Олимпиадата в Япония през това лято. Също така това е една голяма оценка от страна на японците за неподправената красота на българката.

– Видоизменя ли се красотата на българката? Остава ли на почит естествената визия или вече се предпочита “подобрената” такава?

– Момичетата се обезличават, става клонинги с еднакви носове, устни, вежди, изражение… С оглед на последните тенденции да се увеличава броят на младите момичета, които прибягват до различни „подобрения“ във външния вид, това според мен има обратен ефект. Естествената красота е това, което те отличава и те прави различен, и запомнящ се. Не смятам, че бръчките могат да загрозят лицето на една жена. Всяка възраст си има своята красота.

– Даденост ли е красотата или е въпрос на поддръжка?

– Вътрешният свят винаги се отразява върху това как изглеждаш. Твоите вътрешни усещания и мисли. Ако си постоянно намръщен и сърдит на света около теб, няма как да изглеждаш красиво. Когато си вътрешно красив привличаш хората към теб. Не толкова физическа красота, колкото духовната и вътрешна енергия се забелязва. И няма нищо по-привлекателно от една неподправена усмивка. А децата имат най-искреното мнение.

– Каква е носията от снимката? От къде я имате, на колко години е?

– Тя е родово наследство от село Паничери, община Хисаря. Това е пембяна фустанела от вълнен плат, характерна за този регион, под нея съм с кенарена риза с ръчно плетена дантела с трампет.

– Притежавате цяла колекция от български народни носии. Колко са те на брой, какви видове и от къде се сдобивате с тях?

– Имам над 20 автентични носии от всички фолклорни области на България. В последните години, особено, се запалих по събираните на такива комплекти. Най-ценните са тези от моя род, от моята баба, тези, които съм наследила – включително моминските ѝ плитки. От нея имам и наниза, с който е била на годежа, както и много рядка за нашия край – кърпа с кене (дантела, която се плете около конски косъм). Имам и подарени носии от село Царимир, Пловдивско и село Михилци. Споменът от Михилци ми е много скъп. По време на участието ми в снимките на филма „Смутни времена“ по романа на Вера Мутафчиева, който се заснема от сдружение „Хайдути“, трябваше да се преоблека в носия в една от къщите там. Докато се обличах, бабата – стопанката на дома ми каза, че има автентична носия от майка ѝ, която иска да ми я подари. А тази жена не ме беше виждала досега, не знаеше, че аз колекционирам, просто усети моята енергия и че тази носия ще бъде съхранена и запазена. За мен това, което ми даде е една светиня. От нея получих пълен комплект с носия, сукман, риза, чорапи, плитките и т.н.

– Какво означава носията за вас? Какво е усещането да я облечеш?

– Много е различно от усещането да си с модерна рокля. Както всяка съвременна жена се придържам към модните тенденции, но чувството да облечеш носия е неописуемо. В изработването на чеиза още от най-ранна възраст момата втъкава чрез багри, шевици и бродерии различни символи в тях – за плодородие, берекет, здраве, обич, сполука и др. Няма случайно закодиран елемент. Всичко има дълбок смисъл. И тази енергия се предава и е много силна.

– Опитвате ли се да научите децата на любов към родината? Патриотизмът учи ли се?

– Не само на любов към родината, но и към нашето народно творчество. Тази любов трябва да се възпитава още от най-ранна детска възраст чрез провеждането на празници, запознаването с нашите обичаи и българските народни приказки, които са извор на народния бит, пълни с поуки. Това е един мощен фактор, който не само провокира интереса им, но и спомага за развитието на тяхната нравственост. По този начин опознават историята на народа, идеалите на българина, чувстват мелодичността на езика, за да обикнат всичко това.

– От какво се интересуват днешните деца? Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

– Работя с деца до 6-7 години и те все още не са както учениците, обсебени от модерните технологии. Малките деца обожават народните ни песни, много харесват ритъма на българската музика, с голямо желание участват в празниците и развлеченията в детската градина. При работата с деца се стремя по увлекателен и достъпен начин да им представям материала под формата на игри, а не толкова в сурова форма.

– Колко важна е вярата в днешно време? Трябва ли децата да изучават религия в училище и да се запознават с християнските ценности от малки?

– Аз съм силно вярваща, спазвам нашите традиции и църковни празници. Но работата с деца е по-особена, защото не всички изповядват една и съща вяра. Може да стане обратен ефект, да има противопоставяме от родителите… така че това е деликатен въпрос. В детската градина отбелязваме празниците Коледа, Великден, Лазаровден, Баба Марта, Ден на Християнското семейство. И децата, и родителите с огромно желание се включват при подготовката и провеждането им.

– Защо решихте да останете, живеете и работите в родния си град?

– Така се получиха нещата. След като се омъжих, родих и отглеждам децата си тук. Пред семейството ми не е стоял изобщо въпросът да живеем на друго място. През последните години децата ми избраха да учат в Пловдив.

– Кое е любимото ви място в Хисаря? Къде обичате ходите в България?

– В красивия град Хисаря това е паркът, минералните извори, разходките около крепостната стена. В България любим ми е Пиринският край, в който особено ревностно пазят традициите и имам много приятели

 

 

 

АВТОРМария Димитрова