Елизабет Кайн – младата българска дизайнерка, покорила модния свят

Днес ще ви запознаем със забележителната история на българката Елизабет Кайн. Едва на 23 години, тя вече се е установила като име в модния свят. Много от известните личности вече са носили нейните екстравагантни тоалети, участвала е в редица модни ревюта и е била публикувана в модната библия Vogue.

Здравейте! Казвам се Елизабет, но всички ми казват Лиза. Родена съм в София през 1996, една от годините в края на 20. век, белязана с множество социално-икономически и политически промени. Имах страхотно детство, изпълнено с много любов. Аз съм най-голямото дете в нашето  5-членно семейство, което винаги ме е карало да смятам, че заемайки позицията на най-голяма, по-лесно пораснах и се запознах с отговорностите в живота.

Една от мечтите ми в 4. клас бе да ме приемат в Софийската математическа гимназия. До ден днешен това училище е ценено и обичано от мен не само заради своя статут като учебно заведение и институция, но и заради сантименталната стойност, която има за мен. Моята емоционална привързаност се гради от ранна възраст, защото моята майка, завършвайки СМГ, създава страхотни приятелски отношения и преживява моменти, за които много съм слушала. След като ме приеха, получих подарък – първия си лаптоп с учебник по информатика, за да започна, като един бъдещ СМГ-ец, да трупам своите умения в сферата. Уви, макар и да ми бе интересна, информатиката никога не се превърна в мое амплоа.

СМГ бе една изключителна среда и школа, в която да израсна. Благодарна съм, че имах възможността да уча с толкова интелигентни, трудолюбиви и най-вече много, много всестранно развити личности. Скоро след моя прием започна да става очевидно, че освен математиката като страст вероятно има друго поприще, в което да се потопя. През втория ми час по математика прилежно си бях написала домашното, но освен него госпожата ми получи тетрадката с решенията на задачите, преплетени в множество цветя и завъртулки във всички цветове на дъгата. Като връщам времето назад, със сигурност си давам сметка, че това е било недопустимо и си бях заслужила забележката. Разбира се, до началото на гимназията много подобни случки бяха повод графата със забележки в дневника да е добре запозната с моето име.

В гимназията нещата малко се промениха. Вместо да си рисувам и оцветявам тетрадките, изразявах своето “аз” чрез крещящ грим и скалъпените ми първи опити за дрехи. Най-емблематичната ми дреха през по-голямата част от гимназията беше така наречената от моите приятели “чувал”. Тя представляваше огромен правоъгълник с дупка за главата и ръцете. Бях направила десетки “чували” в различни десени и шарки, преди да натрупам достатъчно технични и конструктивни знания, за да сменя своята визия. Независимо от това им оставам вярна до ден днешен. Най- запомнящото се нещо, което съм правила през този етап от живота ми, бе балната ми рокля. Разбира се, с много желание, напрежението, че остават по-малко от две седмици до бала, и малко помощ си я направих сама. Това бе годината, в която белязах началото на едно от любимите ми занимания – да правя официални рокли.

Лиза, облечена в емблематичните за нея “чували”

С наближаването на края на моето средно образование трябваше да реша какво ще уча. Най-естественото и логично решение след завършване в СМГ бе да следвам икономика. Подготвяйки се и пишейки мотивационното си писмо, осъзнах, че аз не мога да намеря причини, поради които да искам да го уча или да бъда приета в подобна специалност. Това бе и моментът, в който аз категорично реших, че искам да се развивам в сферата на дизайна. Проучих университетите във Европа и открих, че най- силните програми са във Великобритания. Университетът, който най-много ми допадна заради силната дизайн и техническа подготовка, бе University of the Arts London – колежът London College of Fashion.

Оставаше само да намеря формулата за своя прием. Имах четири много кратки месеца, в които с помощта и напътствията на моята любима учителка и невероятен човек  Катя Фотева успях да направя портфолио. Рискът да кандидатствам дизайн бе, че аз нямах изискващата се от университетите подготвителна дизайн година, както и достатъчния брой часове по рисуване в училище. За моя голяма радост, след като изпратих своето портфолио, бях поканена на интервю. Наситени с толкова много емоция и вълнение бяха последните минути преди интервюто, които прекарах с моите родители в кафенето, което впоследствие щеше да се превърне в кварталното кафене!

Докато се качвах по стълбите към чакалнята за интервютата, разглеждах сградата и като виждах всички тези машини и цветни и интересни студенти, притеснението ми се превърна в безкрайна благодарност, че съм стигнала дотам и че дори и да не ме приемат, поне за секунда съм се докоснала до този свят. Благодарността премина в изгарящо желание и интерес да се разходя из всички стаи и помещения. С много късмет огромното желание, искрящо в очите, което, предполагам, интервюиращите не са успели да не забележат, в деня след интервюто бях приета в най-желаната от мен специалност – Fashion Design Technology: Womenswear.

Заминах с идеята, че непременно ще се върна вкъщи рано или късно, и прекарах в Лондон 3 години. Първата година бе изпълнена с много голям шок, че съм сама и живея в общежитие с непознати хора. Всеки един от тях имаше своите различни навици и възприятия за отношението си към своя временен дом. В университета всичко бе изключително, интересно и ново, но аз изобщо не се справях с абсолютно нищо. До края на първата ми година се нагаждах с това да уча в артучилище и да нямам точни часове и занятия, а всичко да зависи от мен. Краят на тази година бе белязан с успех. След безброй терзания дали това е било правилното решение и дали имам качествата да бъда в този университет, бях избрана да го представлявам на състезание в Шанхай, Китай, с пълна стипендия. Изключително преживяване, което ми позволи да се запозная със студенти по мода от цял свят, които се превърнаха в близки мои приятели.

Екстравагантният стил на Лиза Кайн

Част от програмата ми през втората година бе да прекарам поне 3 месеца, работейки в моден бранд. Кандидатствах на поне 300 – 400 места, но едва няколко ми върнаха покана за интервю. Всички интервюта, на които отидох, освен едното, което приех впоследствие, минаха покъртително зле. Едно от най-запомнящите се бе в ателието на една турска дизайнерка, завършила CSM малко преди аз да стана част от университета. Макар и едва малко по-голяма от мен, тя вече бе спечелила едно от най-престижните спонсорства в индустрията.

В деня на интервюто бях приета в студиото, но за съжаление, ми бе отказано то да бъде проведено, докато не мине поне един работен ден. Съгласих се и се захванах за работа, малко по-късно бях помолена да обиколя Лондон, за да намеря материали и да снабдя офиса с други пособия. В момента на тръгването ми помолих да ми бъде дадена карта, с която да пазарувам, а дизайнерката възкликна, че тя вече ми е дала пари, обвинявайки ме в кражба. За мой голям късмет останалите в студиото ме подкрепиха, че не е вярно. Това бе моментът, в който моят пробен ден/интервю приключи.

В крайна сметка приех стаж в британска фирма, която е обличала множество кралски особи. Макар всичко да изглеждаше прекрасно в началото, се оказа, че нещата не са толкова розови. Част от задълженията на стажантите се оказа да бъде чистенето на офиса, което включва миене, метене и стандартните не толкова неочаквани неща, но шокиращо за мен бе, когато стажантите бяха карани да мият чиниите и чашите на старшите в офиса. Работехме с часове повече от определеното, разтоварвахме стока в проливни дъждове и прислужвахме, когато и на когото му беше удобно.

Тези преживявания ме накараха да не желая да бъда част от тази индустрия и да се замисля, че в България мога да се развивам много по-пълноценно в много по-позитивна и приятна среда.

Последната година в университета бе изпълнена с много труд, пот и безсънни нощи. Моята единствена мисъл и двигател бе да стана част от ревюто на университета. То е част от седмицата на модата в Лондон за изгряващи дизайнери. Това събитие ти дава възможността да бъдеш представен на множество медии, стилисти, спонсори, та дори и потенциални клиенти. За мое огромно щастие, колекцията ми се класира. Малко след това започнах да получавам покани за различни колаборации с музиканти, стилисти, актьори, както и получих покана да стана част от лондонски шоурум, който да ме представлява на пазара.

Благодарение на това шоу имах възможността да бъда забелязана от стилисти на Vogue. Така моето “разпъпващо” палто от 300 ръчно изработени части бе публикувано във фотографската рубрика на едно от най-уважаваните модни списания. През последната година и половина работих и с the bloom twins, които бяха първите певици с мои тоалети, представяйки се на най-големия фестивал в Украйна. Една от любимите ми певици Аурора, облечена в мои дрехи, бе фокусът на музикалния клип на песента в колаборация и с композитора Askjells. Много вълнуващо бе и заедно със стилистката на Джейми Ханах – протежето на легендарния Бой Джордж – да създадем от концепция до готов продукт костюм за клипа му. Имах и честта да бъда и на страниците на много други модни списания и платформи.

Страниците от Vogue с тоалетите на Елизабет

Този януари също бе орисан с поводи за радост. Водещата на Hurun Report (китайския еквивалент на списание Forbes) избра да бъде облечена в моя рокля по време на церемонията по награждаването.

Лондон е огромен и космополитен град, но нищо никога не може да се сравни с чувството да си бъдеш вкъщи и да принадлежиш някъде. Периодът, в който живях в чужбина, ме обогати безкрайно, както и откъсвайки ме от познатото,  ми позволи да осъзная коя съм и какво искам от живота. Аз искам да се развивам в България. Разбира се, не затварям вратите си за работа в чужбина, но искам да живея и градя следващия етап от живота си тук. Макар много хора да казват, че е трудно за малкия бизнес в България, мисля ,че в чужбина е почти невъзможно с ограничен капитал да развиваш бизнес, който да изисква производство на продукт.

Радвам се, че се прибрах и че декември месец миналата година отворих първия си шоурум в София, който се намира на “Солунска” 36. В него може да разгледате последната ми колекция, както и заедно с вас да създадем мечтания ви тоалет за всеки повод. Винаги съм щастлива да поема нов креативен проект, олицетворен в дреха.

Благодарение на удобствата на 21. век мога да живея вкъщи, обградена с всички хора, които обичам, но същевременно да пътувам и да не ограничавам своята кариера и дистрибуцията на дрехите ми, които вече се намират както в България, така и в Англия и Китай.

Бални рокли, ушити от Лиза

 

 

Автор: Никола Костов