ИМА ИЗГУБЕН ДРЕВЕН КОНТИНЕНТ, СКРИТ ПОД ЮЖНА ЕВРОПА

Изгубеният континент Голяма Адрия се появява преди около 240 милиона години, след като се откъсва от Гондвана, южния суперконтинент, съставен от Африка, Антарктида, Южна Америка, Австралия и други големи сухоземни маси, както го описва списание Science.

Голяма Адрия се е простирала от сегашните Алпи чак до Иран, но не всичко е било над водата. Това означава, че това вероятно е било низ от острови или архипелази, заявява водещият автор Дуи ван Хинсберген, шеф на катедрата по науки за Земята в университета в Утрехт, Холандия.

Хинсберген и неговият екип са прекарали десетилетие в събиране и анализи на скали, които са били част от този древен континент. Планинските пояси, в които са открити тези скали от по-голямата Адриа, обхващат около 30 различни страни, заявява Хинсберген пред Live Science. „Всяка страна има собствени геоложки проучвания и собствени карти и свои истории „, казва той. С това изследване „ние обединихме всичко това в една голяма картина“.

Земята е покрита с големи тектонски плочи, които се движат една спрямо друга. Голяма Адрия е принадлежала на африканската тектонска плоча (но не е част от африканския континент, тъй като между тях е имало океан), която бавно се плъзга под Евразийската тектонска плоча, в сегашната Южна Европа.

Преди около 100 до 120 милиона години Голяма Адрия „нахлува“ в Европа и започна да се гмурка под нея – но някои от скалите са били твърде леки и затова не са потънали в мантията на Земята. Вместо това те са били „изстъргани“ – по начин, който е подобен на това, което се случва, когато човек постави ръката си под маса и след това бавно я движи отдолу: Ръкавът се мачка, казва той. Това разрушаване образува планински вериги като Алпите и в същото време държи тези древни скали на място, където геолозите могат да ги намерят и днес.

Хинсберген и неговият екип разглеждат ориентацията на миниатюрни, магнитни минерали, образувани от първични бактерии в тези скали. Бактериите произвеждат тези магнитни частици, за да се ориентират чрез магнитното поле на Земята. Когато бактериите умират, магнитните минерали остават в утайката, обяснява Хинсберген.

С времето утайката около тях се превръща в скала, запазвайки ги в ориентацията, в която са били преди стотици милиони години. Хинсберген и неговият екип установяват, че в много от тези региони скалите са претърпели много големи ротации.

Нещо повече, екипът на Хинсберген събрал големи скали, които са били първоначално заедно, например в пояс от вулкани или в голям коралов риф. Подвижните разломи ги разпръскват „като парчета от счупена плоча“, казва той.

„Това е като голям пъзел“, продължава Хинсберген. „Всички парченца и парчета са преобърнати и аз прекарах последните 10 години в съставянето на пъзела отново.“ След това учените са използвали софтуер, за да създадат подробни карти на древния континент и потвърдиха, че той се движи на север, докато леко се усуква, преди да се сблъска с Европа.

Резултатите са публикувани на 3 септември в списанието Gondwana Research.

инфо: megavselena.bg