Изложбите на Лика Янко в галериите “Лоранъ” и “Контраст” са не само възможност да видим нейни непоказвани картини. Участват над 70 произведения, като са представени всички периоди на зрялото ѝ творчество. Чрез тези изложби може да се прочете разказа за нейното пътуване към кристалния свят на белотата между 1957 и 1997 година.
В направения подбор могат да се видят портрети на нейните родители; ранни пейзажи от Родопите и Созопол, правени в началото на 60-години; портрети на нейните приятелки Дора и Стойка Миланови; композиция, която показва, че Лика се е вълнувала не само от класическата музика, но и от джаза; “Забърдо” – един от най-смелите ѝ експерименти с контрастни цветове и абстрактна форма; иронични закачки с женската суетност – “На Евиния плаж”, “Плаж”; картини, предлагани за обложки на плочи; любимите ѝ реплики на християнски сюжети – “Богородица с Младенеца”, “Благовещение”, “Разпятие”; изключителни експерименти с техниката като “Черното слънце” и творби с нейните обичайни сюжети – “Жители на морето”, “Детски свят”, “Родопски моми.”
Изграждала се като художник във времена, когато тоталитарната държава с цялата си мощ унищожава всяка творческа индивидуалност, Лика Янко е един от малкото победители.
Всеки допир с картините на Лика Янко е шанс да преосмислим същността на творенето. Дали връщането към непосредствената искреност на детството или в пътуването към божественото се крие неговата магия? Отговорът на Лика е – в съчетанието им. Искреността без сакралност е само игра, търсенето на свещеното чрез ума най-често води до схоластика.
