“Блажените години” на рокендрола в България имат безспорна икона и това е Георги Минчев. Името му е неразривно свързано с пробива на твърдата музика у нас по време на комунинистическия режим. След неговото падане Минчев оглави модерната бг интелигенция и се обяви за защитник на “свободната българска култура”.
Гошо Минчев, както го наричат с обич феновете на рока у нас, е роден на днешната дата през 1943 година. Поп- и рокпевец, композитор и музикант, той беше фронтмен на популярната банда “Стари муцуни”.
Родом от София, Минчев завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ “Карл Маркс” (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала “Златният орфей”с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов”. Тя остава една от визитните картички на цялата му кариера.
Пее от началото на 60-те години. Той е един от основоположниците на българската рокмузика. Работи с “Щурците”, а по-късно и със “Сребърните гривни”. По това време изпълнява много кавъри на световни звезди.
Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език След завръщането си работи в радио и телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 година.
След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Кайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.
През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България.
Музикантът умира от рак през февруари 2001 година. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.
С неговата смърт българската рок музика завинаги губи един от най-великите си творци.
Ето какви мисли за живота и музиката завеща на поколенията един от бащите на българския рокендрол:
Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!
Аз съм на принципа: “Отмини простака с презрение”.
Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недейте да го забравяте никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!
Аз съм просто един „търсещ“ ерген, който за съжаление не е срещнал сродна душа. А докато срещна, съм си „Сам на бара“.
Най-много мразя ПРОСТА жена!
АВТОРKmeta.bg
