Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае – ДАМЯН ДАМЯНОВ

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.

Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!

Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!

Днеска целия ден ще те правя на думи.

Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам —

От ръждив, грозен, лош — нов дано те излъскам.

Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност —

Меч, излят от мечти, погрознял само външно.

Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!

Добро утро, крилат, мигновен и безкраен

Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!

Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

ПРИКАЗКА

До тази нощ бях принц, но омагьосан.

Ориса ме орисницата лоша

чак до смъртта си всяка нощ да нося

една бодлива таралежа кожа.

До тази нощ на таралеж приличах.

Щом слънцето угаснеше стопено,

аз страшната си мантия обличах.

Жените нощем бягаха от мене.

Бояха се от мен. От грозотата.

И те от мен, и аз от тях се криех.

Но мислех си: „Ще дойде тя, едната,

и ще разтури страшната магия!“

И ти дойде. Прежали свойта нежност.

От всички тях ти престраши се първа.

До съмнало ти милва таралежа

и израни ръцете си до кърви.

Ръцете ти ме галят толкоз нощи

и питам се със страх: „Кървят ли още?“

Ах, потърпи: бодлите бавно падат.

 

chetilishte.com