СКИТАЛЕЦЪТ ЩЪРКЕЛОВ, ЦАР БОРИС III, БАГРЯНА

„Когато аз рисувам картина или пейзаж, чувам музика…“, казва блестящият акварелист и пейзажист Константин Щъркелов, чието творчество е неразривно свързано с природата. Той обича не само природата, но и компаниите, жените, пише поезия. Едновременно бохем и самотник, затворен в себе си скиталец по света. Песента „Разлъка“ по негов текст се радва на широка популярност.( http://shtarkelov.info/razlyka/) Тя е посветена на цар Борис Трети ило по-скоро на неговите любовни мъки по една красива еврейка. А благодарение на скиталчеството на Щъркелов по света и срещата му с Панчо Владигеров – в кафене в Берлин, се ражда рапсодиаята „Вардар“.                                                                На 25 март  се навършват 130 години (1889  – 1961 г.) от рождението на големия български художник Константин Щъркелов и по този повод Софийската градска художествена галерия  (СГХГ) се канеше да покаже от 18 март т.г. непоказвани негови картина в колекцията от над 280 платна -акварели и графики, живопис, пейзажи, портрети. Макар че е известен като пейзажист, Щъркелов рисува и немалко портрети. Сред тях е и масленият портрет на Йонко Вапцаров, с чието семейство той е силно свързан.

Щъркелов е изключително продуктивен. Той рисува и пощенски картички. Учи в Русия, Москва, където заминава през 1909 г. Завършва  и Художествената академия (Рисувалното училище) в София  в класа по живопис на проф. Иван Мърквичка.  Щъркелов умира на 72 г. на 29 април 1961 г. Животът му през три политически епохи е труден. Неслучайно изложбата е озаглавена „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“. Екзотичната фамилия дължи на дядо си, който е бил висок мъж и оттам Щрък Кольо, Щъркелов.                                                                                            Екип на СГХГ е изследвал хронологично живота на художника. Той е участвал в над 25 големи изложби у нас и в чужбина, някои от които са преминали с музикален акомпанимент на негови приятели. Възстановени са и оригиналните названия на някои от картините, които са събрани от фондове, музеи, частни колекции, например фонда на Цар Борис III и царица Йоана, фондовете на БАН, БНБ. В подготвения каталог има лични дневници, снимки, спомени на негови съвременници, документи от Централния държавен архив.                                Изложбата, отложена за август,  ще покаже  и по-малко познати страни от творчеството на художника, който ще бъде  показан не само като акварелист, блестящ майстор на натюрморта, но и като график, портретист.                                                  Щъркелов е военен художник по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където е на  Македонския и Добруджанския фронт, за  което той получава от цар Борис III орден „За военни заслуги“.                                                                                                                                                       Художникът  пътува и рисува в Русия (Одеса), Италия, на о-в Санторини, в Андалусия (Испания), Египет, Охрид, Скопие, Солун, Дарданелите. Участва и в изрисуването на паметника на Шипка (връх Столетов).                                                                                          Подготвяната изложба е озаглавена „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“. Въпреки че изглежда като скиталец и самотник, Константин Щъркелов също не е чужд на любовните изкушения. Известна е връзката му с поетесата Елисавета Багряна, с която гостуват на Йонко Вапцаров в Банско.    Константин Щъркелов – Портрет на Елисавета Багряна                                       Директорката на СГХГ Аделина Филева разказва за усилията на експертите от СГХГ, които издирват картини на Щъркелов  и във фонда на Министерството на външните работи, в посолствата ни в Анкара, Белград, Берлин, Братислава. Заради близоста му с македонския войвода от Банско Йонко Вапцаров, художникът  е един от петимата свидетели по делото на Никола Вапцаров. Неговите показания обаче не са съхранени и това дава възможност за различни  тълкувания. Мая Вапцарова, внучка на Йонко Вапцаров, пази маслен портрет на дядо си, нарисуван от Константин Щъркелов. Заради процеса срещу Вапцаров и близостта му  с цар Борис III е арестуван след 9 септември 1944 г. и лежи пет месеца в затвора. Съден е от Народния съд. Изключен е от Съюза на българските художници (СБХ), през 1953 г. е възстановен.  През 1958 г.  се връща в София след изселването, даже получава орден „Кирил и Методий“ първа степен, въпреки че е недолюбван от ръководството на СБХ.                                           

Скитането му по света, плодовитостта му и щедростта му оставят богато наследство, все още неизследвано докрай. Ще очакваме с интерес изложбата  „Константин Щъркелов. Самотникът скитник“ през август

 

 

 

obache.bg