Професор Джордан Питърсън смята, че депресията сред младите мъже е по-силна от всякога, именно защото визията на свят, в който имаш свободи, но нямаш отговорности, противоречи на самата мъжка природа, която е призвана да открие смисъла на живота си и да го отстоява докрай.
Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Нуждаем се от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.
Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.
Хората искат да чуят една дискусия за отговорността и смисъла. Те имат нужда от това, защото през последните 50 години в нашата култура не е имало такава дискусия. Ние се бяхме концентрирали върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е полезно, когато е уместно, но е повърхностно. А когато хората са повърхностни, житейските бури ги пречупват.
Хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Ние се нуждаем от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Нуждаем се от рутина и традиция. Това е ред. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, макар и тесен път.
Много е важно човек да определи своите цели, особено в нашата материална и морално повърхностна култура. В нея много хора казват, че трябва да се стремим да сме щастливи, но според мен това е „слаба“ цел. С това не казвам, че не е хубаво човек да е щастлив, но нещата са по-дълбоки. Щастието не е цел. То е страничен ефект, а не е цел сама по себе си. По-добра цел е да бъдем например смели, устойчиви, силни, любящи. Хората не разбират, че това е по-важно.
Ние ще се срещнем с големи трудности и ще трябва да изберем какъв човек искаме да бъдем, когато кризите се случват. Сред кризата някой трябва с достойнство да поеме отговорност. Това поставя въпроса относно нашия характер. Да изградим достоен за уважение характер е добра цел, за която в днешно време малко се говори.
Целта на живота е да откриеш най-голямата тежест, която можеш да носиш, и да я носиш.
„Никое дърво не може да порасне на небесата”, казва необикновения психоаналитик Карл Густав Юнг, „ако корените му не достигат преизподнята”.
Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота.
Помагам на хората да разберат защо е необходимо и важно да израснат и поемат отговорност. Това не означава да казваш „вземи се в ръце“, размахвайки пръст или нещо подобно. А по-скоро е очертаване на съдба, която придава стойност на живота.
Винаги поставяй това, което може да си, над това, което си.
Идеологиите са заместителите на истинското познание, и са винаги опасни, когато дойдат на власт, защото се опитват да редуцират сложността на света до нещо простичко.
Има само три начина хората да се съотнасят едни към други и това са тиранията, робството и преговорите. Демокрацията е единствената система, която позволява на хората все пак да се опитват да намерят консенсус, да преговорят, да отстояват правата си.
Ако религията е опиум за народа, то комунизмът е абсолютния мета амфетамин. Социалистическата идеология служеше като маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване на лична вендета. Чия бе вината, че аз бях беден, необразован или неоценен? Очевидно – вината на богатите, образованите и уважаваните.
Ако си мислите, че силните хора са опасни, почакайте да видите на какво са способни слабите.
