Той върви с труд и талант по своите житейски и творчески пътища

Премиерата на книгата „Живот на купчина“ се превърна в истински празник за Кольо Георгиев

Съвсем естествено бе да отрие и води представянето на най-новата книга от доайена на съвременната българска литература директорът на издателство „Български писател“ и председател на СБП Боян Ангелов. А той заяви категорично, че Кольо Георгиев е един от най-изявените майстори на българското слово, извървял дълги житейски и творчески пътища, със заслуги към духовната култура на България. Малцина са писателите, отдали всецяло труд и талант на своя народ, изпълнили рядката мисия да допринасят за развитието на родната литература. За Кольо Георгиев винаги можем да изтъкнем, че е хармонична личност. Доказва го самият негов живот, толкова богат и незабравим.  Особено богата е дейността му, посветена на българския театър – драматург е на Младежкия театър и директор на Драматичен театър „София“, както и редактор в киноцентъра „Бояна“. Влиза в ръководството на Съюза на българските писатели като негов секретар. Години по-късно и сам оглавява съюза и става негов председател през период 1990 г. – 1993 г., а в периода 1993-1998 г. е директор на Агенция “София прес”. Пише талантливи пиеси, които се играят почти във всички български театри. Между най-силните, получили високи оценки от критиката и публиката са „Изключителен шанс“, „Време на борба, време на любов“, „Съдии на самите себе си“, „Завръщане към бъдещето“, „Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер“. Богато е и белетристичното творчество на Кольо Георгиев, част от неговите разкази, повести и романи са вече в златния фонд на българската литература.

Хрониките и преписките са ценни, защото дават една панорама на времето

За творчеството и личността на Кольо Георгиев говори  Иван Гранитски, директор на издателство „Захарий Стоянов“.  „През 60-те и 70-те години  Кольо Георгиев издаде серия от разкази, които съвсем условно критиката нарече разкази с партизанска тематика, посветени на героизма на неговите другари от антифашисткия период, борбата срещу фашизма. Разкази с един романтичен привкус в духа на Йордан Йовков, а по-късно в разказите му се появи друга интонация, друга жилка: ироничното, саркастичното. Имаме един разказвач, който може да напише романтичен разказ в духа на Йовков, но може да напише и шеговит, закачлив, анекдотичен разказ, като Чудомир“.

                                  Иван Гранитски

Иван Гранитски изтъкна, че широкия диапазон на разказвача Кольо Георгиев идва от неговата философия, че действителността трябва не да се украсява, не да се измисля, а да се показва такава каквато е. И допълни: „Той  твърдо вярва и в разказите си го показва, че човекът никога не е само добър или само лош. Той е едно кълбо от противоречия, една смесица от светлина и мрак. Такъв тип книга дава поглед върху неосветените дворове на литературния и обществения живот. Някои неща минават с времето и ако няма хронисти като Кольо Георгиев или Караманчев, няма кой да свидетелства за тях. Като се замисля, след като си отиде Дончо Цончев, последният майстор на късия класически разказ след Радичков и Дончо Цончев е Кольо Георгиев“, каза в заключение Иван Гранитски.

Между тези, които сърдечно го поздравиха и споделиха впечатления от събитието и книгите му бяха: проф. Чавдар Добрев, Пенка Чернева, Иван Есенски, Николай Шопов.

               Иван Есенски

„Тази книга за мене е една изумителна смелост. Това не е хипербола, а една констатация, която в последните 30 години за себе си не съм правил. Всяко едно време чете тези минали събития със своя оптика и със своя стилистика, свой речник. Често пъти това е речника на победителите, и  често не са тези, които не искаме да бъдат. Затова се налага да се правят коректури. Кой ще ги направи тези коректури? Човек винаги живее с някаква надежда за по-добро, обръщайки се назад виждаме само едни купчини надежди. Мисля, че тази книга е храбра, защото писателят може да си позволи тази волност, нему е дадено от небето това право да изговаря времето със задна дата. Кольо Георгиев прави едно препрочитане на времето в нелицеприятен план. Говорейки за срещите с Тодор Живков Кольо Георгиев си позволява една крайна обективност. Показва го такъв какъвто е. Виждаме и нелицеприятните портрети на хора, които са част от нашата национална естетическа история“, сподели поетът Иван Есенски.

Чест и удоволствие за Пенка Чернева,  е да бъде                редактор на книгата „Живот на купчина“  

„През цялото време докато траеше процеса до излизането на книгата Кольо Георгиев се вълнуваше много. Той се вълнуваше, защото дълбоко преживяваше отново и отново това, което е включено в нея. „Живот на купчина“ предполага както се досещате известно струпване на разнокалибрени, разнопосочни, разножанрови  късове. Но това е струпване само на пръв поглед. Ако човек има нужните сетива той ще съзре една дълбока логика в цялото това нещо, което съставлява книгата. В тази книга аз открих един неочакван Кольо Георгиев, гневният Кольо Георгиев. Този човек, толкова фин изпада в ярост, когато гледа насилие, а в края на книгата има един невероятен текст. Аз нещо по-силно против сегашното ни дередже не съм чела. Казва се зов за помощ. Целият гняв на Кольо Георгиев се стоварва върху тези, които са докарали нещата дотам, ние с дребните си левчета да спасяваме животи. За смелостта на Кольо Георгиев: – Той показва Тодор Живков в една светлина, за която ние сме чували, но тука го виждаме черно на бяло, защото Кольо се е срещал лично и е разговарял надълго и нашироко с него. Ние виждаме един държавник с невероятно хубаво чувство към културните дейци на тази държава, нещо за което сегашните културни дейци могат само да мечтаят. Спазвайки дистанцията той разговаря с държавника като равен с равен. Това е невероятно качество. Ако бях поетеса щях да се изразя така: Кольо благодарим ти, че те има. Но понеже не съм поетеса, ще кажа както всички приятели тук в тази зала: Кольо Георгиев гордеем се че те познаваме“.

                          Николай Шопов

Николай Шопов: „Това е човекът, който наистина е смел, доброжелателен, човеколюбив, фин и голям разказвач. Освен, че пише хубаво, той е и много сладкодумен разказвач. Не знам, какво е видял в мен преди много години, когато аз бях много по-млад, но вероятно е повярвал в мен, защото това беше  първият човек, който  с часове ми е говорил за недостатъците на режима преди 10 ноември. Кольо винаги е бил защитник на социалистическия идеал, но той ми говореше и за слабостите, за недъзите, за грешките, които допуска партията. Не бях този, който съм сега, бях по-праволинеен. Интересно ми беше, как човек като Кольо Георгиев, който е бил осъден на смърт 16-годишен, който е лежал в затвора с баща си, мисли по този начин. След това започнах да проумявам това което Кольо е мислил, чувствал, разбирал и в тези разговори му зададох въпрос когато си бил в затвора на 16 г., сега би ли постъпил по същия начин? И той ми каза „не“, отбеляза Николай Шопов и допълни: „Той е един от малкото големи леви интелектуалци, които след 10 ноември, заедно с Чавдар Добрев, Джеки Вагенщайн, защитават социалистическия идеал,, защитават своята младост и вярата в този идеал. Затова трябва да благодарим на Кольо“.

                                Проф. Чавдар Добрев

Проф. Чавдар Добрев отбеляза, че книгата на Кольо Георгиев много точно характеризира личността на автора, идеите в които вярва, психологическите предпоставки за написването й.  Сподели за автора, че е от поколението белетристи, създали върховете на българския роман, шедьоврите на българския разказ. Неговата книга спада към онези романи, създадени през последните 30 години, които репрезентират позитивния ръст на българската литература и култура и отбеляза: „През онези години Кольо Георгиев най-драматично възприемаше наличието на насилие през социалистическото движение.  Той си дойде от Москва като убеден антисталинист, повярвал, че социализма може да носи на хората и справедливост, но и свобода. Кольо Георгиев  даде блестящи примери на свободния човек, на свободния творец. Той е човекът, който най-много опонираше на догмите, най-силно се възмущаваше от несправедливостите. Кольо Георгиев показва как след IX септември се ражда един манталитет на лидера, на ръководителя. След 10-и ноември той преоцени до голяма степен някои от разбиранията си и за Тодор Живков и за това, че въпреки свинщините си, социализма е велика епоха в новата история на България. Носи в душата си и нотки на носталгия“, отбеляза проф. Добрев.

Изкуството съществува заради словото

С вълнение и мъдрост бяха изпълнени думите на „виновника“ в тази празнична вечер в Националния клуб на БСП – авторът на най-новата му духовна рожба Кольо Георгиев.

 Кольо Георгиев: “Ще се стараем злините, които ни ограждат да бъдат по-малко, а тези които могат – да бъдат премахнати”

„Книгата се казва „Живот на купчина“. За добро забелязах, че се създаде една купчина от похвали и от хубави думи. Там където има реч има и преувеличения. Те не ме обиждат, аз разбирам много добре кои са реалните стойности. Те служат по-скоро като едно поощрение за автора, ако реши евентуално по-нататък да продължи – да има кураж“.

Кольо Георгиев завършва висше образование в СССР, специалност „Икономика и развитие на промишлеността“. Когато се завръща в България постъпва във в. „Работническо дело“ на журналистически пост, но неподготвен да върши тази работа. По внушение на неидентифицирани сили разбира, че желанието му и бъдещето му е да пише книги. Да стане писател, което е било напълно достатъчно да се отдаде на тази работа. Разбира две неща в живота: Първо, че човек не може да стане писател, подражавайки и на най-великите писатели, затова защото, подражавайки в най-добрия случай може да стане едно лошо копие на велики лица. И второ – От човек може да бъде направен писател, само от самия него. Ако той не прави всичко което е необходимо, за да бъде писател, никой от страни и нищо от небето не може да му помогне. Първото нещо, което е  направил свързано с книгата е да започне да прави записки на това което вижда, в което участва, на това което му идва на ум. Така е тренирал и писателското си умение. В живота си най-редовно е писал спомени, цялото му творчество и като драматургия и като проза е издънка на тези спомени. – „Много е неприятно да съзнаваш за самия себе си, че си далеч от всяко съвършенство, което е единствената цел на писателя-професионалист. Да достигне нещо, което е по-съвършено, което ще направи възможно да разбере как стават нещата в живота. Книгата, която съм написал като жанр, образи и т.н. има пряка връзка с това което е ставало и което става. Надявам се, ако съм жив и здрав да продължа, тъй като моя огромен запас от спомени и от записки са много и те чакат още една част от тях да бъде  включена в литературна работа. Ще се стараем, злините, които ни ограждат да бъдат по-малко, а тези които могат – да бъдат премахнати“, отбеляза Кольо Георгиев.

Репортаж и снимки: Златка Вълканова

 

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →