Творбата на Сергей Лукяненко „Линията на бляновете”– едно пътуване в галактическата Империя

Галемите неприятности обикновено започват с дребни формалности

След „Лордът от планетата Земя” в ново издание на български език се появява още една завладяваща космическа опера от бележития руски фантаст Сергей Лукяненко!

„Линията на бляновете” е мрачна антиутопия за света на хората след опустошителната Смутна война. Свят, намиращ се в началото на нова технологична революция и в който хората са само една от многото раси, воюващи за своето място в Галактиката.

Големите неприятности обикновено започват с дребни формалности. Когато обикновният бодигард Кей е избран да ескортира детето на най-важния човек в галактиката до далечна планета, това, което започва като проста задача, се превръща в кървава мисия, от чийто край зависи бъдещето на човечеството.

Кей е принуден да работи не за друг, а за Къртис Ван Къртис, първия човек, победил смъртта и превърнал безсмъртието в стока за продан. Собственик на най-могъщата корпорация в Галактиката, той е способен да дари на подчинените си вечно блаженство, но и вечни мъки. След като е станал господар на живота и смъртта, Къртис си е поставил дори по-амбициозна задача и за нея му трябва най-добрият, адаптивен и изобретателен боец, който може да намери.

В битка, в която дори смъртта е загубила своето значение, а  възкръсването е ежедневие, бодигардът Кей трябва да надмогне своите страхове, да се справи с призраците от миналото, да впрегне всичките си сили, да се победи тайните служби на самата галактическа Империя, а също няколко извънземни цивилизации, за да има дори малък шанс за успех.  При това, без да е сигурен, че неговият успех няма да донесе нещастие и смърт на човечеството.

Майсторски написан и несравним по размах на въображението, „Линията на бляновете”  е роман, изследващ психологията на човека, който се оказва достатъчно суров и адаптивен, за да оцелее сред безмилостни интриги и жестока борба за власт и безсмъртие.

Сергей Лукяненко е един от майсторите на руската фантастика. Носител е на наградите „Старт“ (1993), „Меч Руматы“ (1995 и 1997), „Интерпресскон“ (1995 и 1996), „Аелита“ (1999),а творбите му, сред които и филмираната „Нощен патрул”, „Чернова”, „Белова”, „Геном”, се превръщат в едни от знаковите творби на миналия век.

  • Из „Линията на бляновете”

В отделението на „аТан“ на Инцедиос дежуреше Владимир Чен. Бе най-младият от всички – още не беше навършил трий­сет. Освен това не беше умирал нито веднъж.

Настъпваше нощта – пиршеството на смъртта. Течеше тре­тият час на дежурството. Старци умираха от болестите си, мла­дежи – от раните си, невротици си уреждаха сметките с живо­та, сякаш забравили за купеното безсмъртие. На всяка планета това беше времето на най-интересната работа. Ала Инцедиос беше прекалено беден свят. А през последния месец твърде много притежатели на аТан бяха изчерпали безсмъртието си.

– Сигнал – произнесе Чен, натискайки бутона за обща го­товност. Редовете на екрана пред него просветваха. Неврон­ната мрежа предаваше информацията моментално, докато разшифроването є изискваше време. Колежката на Владимир, Анна Хорн, откъсна поглед от списанието.

– Гертруда Кхай… човек… жена…

– Нима? – осведоми се Хорн.

– Поданство – Инцедиос. Реални години – четиресет и две, матрицата е свалена на четиресет и една, съживявана е веднъж… Отбой, аТанът не е платен.

С натискане на бутон Чен изтри полуразшифрования сиг­нал.

– Приготви рапорт – каза Хорн и отново се захвана с че­тенето.

– Приготвям – пръстите на Владимир затанцуваха по кла­виатурата. – Тъжно, нали? Имало е човек – вече го няма.

– Мнозина вече ги няма.

Подобни разговори отдавна бяха престанали да уморяват Анна. Тялото є притежаваше зрелостта на жена, едва прехвър-лила третото си десетилетие. Но тя беше на почти деветдесет години и бе свикнала да приема философстването на новаците като лек, неизбежен шум.

– След такива дежурства се отнасяш по друг начин към живота, любовта, красотата… – Владимир я погледна накриво. Анна въздъхна и преметна крак върху крак. Ниското кресло я демонстрираше в най-съблазнителния ракурс. За съжаление, Чен все още не беше разбрал, че отношението на Анна към него беше дори не майчинско. Най-големият є внук би могъл да бъде баща на Владимир, освен това в последните години тя предпочи­таше секса с жени. – Знаеш ли, за мен нашата работа не е просто аТанът с отстъпка и хубавите гаджета – продължаваше Чен, оку­ражен от мълчанието на Хорн. – Започваш да разбираш живота. Сприятелих се с много хора, запознах се с теб…

Хорн остави списанието. Изведнъж є хрумна, че единстве­ният начин да усмири хлапака е да му се отдаде. Вероятно това би било не чак толкова уморително.

На Чен не му провървя.

– При теб идва сигнал – съобщи Анна, ставайки от кресло­то. – Ето и втори…

Владимир се обърна към екрана. Работата все още му беше интересна и лекото раздразнение моментално изчезна.

– Артур Овалд… човек… мъж… поданство – Ендория. Ен­дория!

– Ама че далеч се е озовал! – Анна седна на паралелния пулт. – Сигурно е драскач. Журналист.

– Доста лешояди се навъдиха – с готовност се съгласи Чен. – Реална възраст – дванайсет…

– Дете – Хорн си позволи лека усмивка.

– Матрицата е свалена… ха! На дванайсет… Съживявания не е имало, аТанът е платен.

– Късметлийче – Хорн дори измляска с устни. – Дали да не си отрежа някоя негова къдрица? За късмет?

Чен се напрегна и отправи вулгарна забележка. Хорн се намръщи. На Владимир не му отиваше да говори цинизми. Особено пък за деца.– Втори сигнал – занарежда Чен, почувствал, че шансове­те му за среднощен секс са намалели. – Кей Овалд… човек… мъж… поданство – Ендория. Ще се обзаложим ли на чаша кафе, че му е брат?

– Кафето е от теб. Реална възраст – трийсет и пет. Ма­трицата е свалена на трийсет и пет. Съживявания не е имало, аТанът е платен. Очевидно са им улучили кораба. Това е него­вият татко, Чен.

– Не е задължително – без особена убеденост отвърна Вла­димир. – Анна, ще се заемеш ли с реаниматорите?

Хорн го погледна, възнамерявайки да му напомни за безот­говорните сътрудници, рискуващи да загубят и аТана с отстъ­пка, и хубавите гаджета. И си замълча. Владимир беше толкова млад… и толкова глупав…

– Любопитството убило котката, Влад – каза тя, ставайки. По-късно, докато вървеше по коридора към блока на молеку­лярните репликатори, Анна си помисли, че през този етап са минали всички. Първите хиляда смърти са достатъчно интерес­ни за наблюдение. После разбираш – всички те си приличат…

Когато остана сам, Чен измъкна от джоба си малък чип. След като си игра половин минута, успя да го включи към цен­тралния компютър. Оставаше да реши с кого ще започне пре­глеждането…

Технологията, във всеки случай тази, която му бе достъпна, позволяваше да се снемат данните от зрителния и слуховия ана­лизатор на загиналия. Получаваше се филм – малко странен, но увлекателен. Съвестта никога не измъчваше Владимир. Той, в края на краищата, съживяваше тези хора! Защо пък да не спо­делят с него част от спомените си?

– Ще започнем с таткото – реши той.

…Въпреки мнението на Къртис Ван Къртис служителите му практикуваха широко „надзъртанката“ – стар и невинен тер­мин. Понякога ги интересуваха не само последните три минути на клиента.Чен отдели от общия масив информация последните три дни от живота на Кей Овалд. После включи екрана на произ­волно избран момент.

Изображението беше хаотично, както обикновено. Отдел­ни детайли бяха изключително ярки и контрастни, всичко оста­нало – статично и размито. Капризите на паметта…

Кей Овалд крачеше заедно с някой друг из гората. После, доста рязко, излезе на брега на морето. Сетне се приближи до плет от гъст храсталак. Доста разнообразна планета е тази Ен­дория… Спътникът на Кей бе извън зрителното му поле, те поч­ти не разговаряха, така че Владимир превключи на последно­то денонощие. Двубоят с бурлатито, както и множество други събития, останаха неизвестни за него.

– Да легнем да поспим, а? Стоката я проверихме… – каза, гледайки в лицето на Кей, тъмнокосо момче. Синът, естествено. При мисълта за дългите часове, запълнени с инвентаризаци­ята на кутии и контейнери, на Чен му се прииска да изключи екрана. Обаче той добросъвестно продължи наблюдението, за да види дали мъжът и момчето ще легнат в различни легла, след което, гризейки ноктите си, включи възпроизвеждането на по­следните няколко минути.

Тук любопитството му получи богата храна. Режисьорите на Къртис можеха да са доволни: Владимир Чен изгледа зре­лището на космическата катастрофа три пъти поред. На бис видя двукратно същите събития и от очите на Артур. Този за­пис обаче беше малко по-кратък и следователно – значително по-безинтересен…

След като се замисли за момент за ужасите на Космоса, Владимир реши да запази лентата с последните три дни на Кей Овалд. Смъртта в пустотата бе впечатляващо зрелище, а и на Ендория си заслужаваше да хвърли още един поглед. Не копира паметта на Артур.

Любопитството е убило не само котката. Владимир Чен уверено вървеше към същата съдба

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →