Вдъхновението на Кандински? Природата, духовното и другите артисти.

Василий Кандински: адвокат, превърнал се в художник, лектор и в сръчен човек за когото къща с градина отпред била като проклятие (защото вместо да работи е щял да прекарва времето си в копаене и сеене). Правилно определен като един от бащите на абстрактното изкуство, той е направил пробив в историята на изкуството представяйки теориите си за цветове и линии на практика.

Интересното, въпреки това е, че той не е поддържал постоянен стил в кариерата си и с минаването на годините вдъхновението, както и произведенията на Кандински претърпяват промяна.

Клод Моне

Wassily Kandinsky, Beach baskets in Holland, 1904, Lenbachhaus, Munich, Germany

Кандински решил да прекрати работата си като адвокат поради две основни причини. Една от тях е изложба на импресионистите в Москва, която той посещава през 1896г. Той бил истински шокиран от трудовете на Клод Моне за картината му с купи сено, които според него, благодарение на субективното възприемане на цвета на Моне, представляват нещо друго. Той пише: „Каталогът ме информира за това, че картината представлява купи сено. Аз не можах да я разбера. Неспособността ми беше болезнена за мен. Според мен художникът няма право да рисува толкова неопределено. Имах глупавото усещане, че обектът на картината липсва, но с изненада и объркване, че произведението не само ме завладя, но и се отбеляза в паметта ми. Така рисуването за мен придоби приказна сила и великолепие.“  

Claude Monet, Haystacks at Chailly, 1865, San Diego Museum of Art, San Diego, CA, US

Плажните кошници на Кандински в Холандия са негов собствен подход към учението за сезонната промяна на светлината и цветовете. Можем да видим четките, които са дълги и оживени. Освен това определено има и влияние от някои пост-импресионисти, като Ван Гог.

Едуард Мунич

Wassily Kandinsky, The singer, 1903, Lenbachhaus, Munich, Germany

В картината „Певицата“ от 1903 може да се заключи, че си личи голямо влияние от Мунк. И нямам предвид факта, че Мунк също използва литография в произведенията си, но по-скоро заради атмосферата, която носи. Мога да усетя същата особено дълбока меланхолия, която излъчва затворената уста на певицата както и всяка гънка на роклята и, която се обикновено се усеща в произведенията на Мунк и по-конкретно темата му за жената като абсолютната „фатална жена“, квазипримитивно същество със странна, но пленителна връзка с природата и духовното, която е очаровала мъжете по онова време. 

Edvard Munch, Red and white, 1900, Munch Museum, Oslo, Norway

Не можах да открия дата или изложба, която да доказва, че Кандински някога е виждал работата на Мунк. През 1902г. Кандински е учил в Мюнхен, докато Мунк е поканен същата година да представи работата си в залата на берлинската Сецесия? . Възможно ли е Кандински да е пътувал до Берлин, за да я види? Кой знае…  

Пол Лий

Wassily Kandinsky, Mild Process, 1928, Fine Arts Museum of Nantes, France

През 1922г. Валтер Гропиус назначава Кандински за директор на работилницата за стенопис в Bauhaus Weimar, с което той се е занимавал до 1925г. След това води клас по абстрактни форми и елементи и аналитично рисуване на предварителния курс в Десау до 1932г. Заедно с Алексей Явленский, Паул Клее и Леонел Фейнингер основават асоциацията на артистите Die Blaue Vier („Синята четворка“) през 1924г.  

Paul Klee, Part of G, 1927, private collection

През времето прекарано в Баухаус, Десау, Кандински живее в съседство с Паул Клее и промените в стила му и цветовата му схема биха могли да се дължат на неговото влияние. Те живеели един до друг, в къщи близнаци и често се събирали заедно с жените си, или дълго се разхождали в долината на река Елбе. Кандински и Клее общуват от години преди това, когато се срещат през 1911, докато живеят на една и съща улица в квартала на артистите „Швабинг“ . Двамата, обаче, били обявени от нацисткия режим за „изродени“ и скоро е трябвало да напуснат Германия: Клее се върнал в родния си град Берн, Швейцария, а Кандински заживял в Париж, но те не спрели да поддържат връзка, пишейки си редовно писма.

Хоан Миро

Wassily Kandinsky, Sky Blue, 1940, Georges Pompidou Center, Paris, France

Когато Кандински чул, че произведенията от последния етап на дейността му, наречени „биоморфни“ от критиците, защото били вдъхновени от природата и Книгата на Ернст Хекел  „Kunstformen der Natur” , били сравнени със сюрреалистичните творби на Жан Миро, бил изключително ядосан. „Аз не съм сюрреалист!“ възкликнал той. Артистът не обичал картините му да бъдат наричани абстрактни, дори предложил нов термин за тях: „абстрактно конкретно изкуство“, за да покаже още по-ясно, че дори и не толкова фигуративни, произведенията му са тясно свързани с реалността.

Joan Miro, Catalan Landscape (The Hunter), 1924, Museum of Modern Art (MoMA), New York City, NY, US

Каквото и да казва артистът, обаче, приликата между двамата е доста очевидна. Въпреки това вдъхновението на Кандински било тотално различно: Миро изследвал сферата на сънищата и подсъзнателното, а Кандински бил отдаден на реалния природен свят. Предпочитанията на двамата, въпреки това ги водят до една и съща дестинация: абстракцията, която ще продължава да доминира в изкуството през останалата част на века.   

Магдалена Митева

About Магдалена Митева

View all posts by Магдалена Митева →